Увод
Този материал е резюме на книга със заглавие „Неолиберализмът- злият дух на Америка броди из Европа“ и с още едно заглавие „Реалната демокрация- новата лява идея на Европа за борба срещу неолиберализма“.
Книгата е резултат на 9 годишно изследване на политическите процеси в Европа след II Световна война до сега, в търсете причините за неуспешния преход на Блъгария и доведената национална катастрофа през призмата на политическите процеси в Европа катализиращи процесите в България.

Едновременно търсихме да изясним и други наблюдаващи се процеси в Европа в последните 20 години- рушене на нейната социална държава и намаляване силата на двата лоста на европейската реална демокрация-свободата на словото и политическия плурализъм.
Тук не става въпрос за занаятчийство, а огромен тежък, научен и интелектуален труд и първи по рода си в Европа, но насочен единствено към България за нейното спасение.
Същевременно ние търсехме да намерим новите пътища на България за излизане от катастрофата и възстановяване на държавността.
Ние проучихме цялото идейно и политически пространство на Европа, търсихме я в идейния хаос, в който Европа попадна в последните 30 години след навлизане в нея на американския неолиберализъм и ликвидиране от него на всичките и стари политически идеи. Решихме, че трябва да създадем идея за борба срещу новия тип капитализъм- неолиберализма.
Точно 20 години му е трябвало на Маркс да напише „Капитала“ и в него да разкрие основните черти на „класическия капитализъм“, след което книгата му ражда единствената до сега лява политическа идея на човечеството за борба срещу капитализма, не слязла от пиедестала си до сега.
Ние вършихме работата на „новия Маркс“, този път проучихме последното издание на капитализма- неолиберализма, на когото се дължи разрухата на България след 1989 г. и който донесе на България ново олигархично робство.
След това създадохме идеята „за реална демокрация социална и правова държава“ за борба срещу него и написахме хиляди страници за нея ( всичко е публикувано в сайт www.ideyazabulgaria.org), като създадохме на нейна основа доктрина за прилагането и в България и изграждане България като демократична, социална и правова държава по пътя на най-развитите европейски държави.
Идеята за борба с неолибералното олигархично статукво бе окончателно създадена и формулирана 2013 година. В края на 2013 година ние създадохме и стратегията и тактиката за нейното реализиране, наречена ДВИЖЕНИЕ 1 МИЛИОН по стратегията и тактиката на Левски и от 3 месеца сме започнали да го организираме.
Накратко за 9 годишния ни период на изследвания и направените изводи.

Съдържание и изводи
В света сега действат два социални модела държави с два различни вида демокрация и крайно антиподни:
(1) Социалната европейска държава( welfare state) с нейната "реална демокрация"и най-добри представители- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария;
и
(2) Неолибералната държава с нейната "представителна демокрация" представена най-добре от нейните родители англосаксонците( САЩ и Англия), чийто неолиберализъм Рейгън започна да разпространява края на 70-те години по света и "прихваналите" го след 1985 г.  Русия и отчасти Китай, които се считат за "неолиберални проекти на Рейгън".

Социалната европейска държава и неолибералната са два крайно антиподни социални и обществени модела, накратко обрисувани от нас:

Социалната европейска държава, с името"Държава на всеобщото благоденствие"(welfare state) започва да се строи след II Световна война, в края на 50-те години, на основата на теорията за "държавен  социализиран капитализъм" на левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс, който от своя страна стъпва върху "Капитала" на Карл Маркс. Кейнс се смята за баща на европейската социална държава.

Социалната държава става лявата политически идея на Европа след II Световна война и се строи в двете части на Европа от различни политически носители- на изток са комунистите, на запад са социалистите /социалдемократите и центристите-християндемократи и при различни политически системи- на изток със сталинистка система без демокрация, на запад- с демокрация от долу нагоре и с прякото участие на гражданите в управлението на държавата.

Появата на епохалното произведение на Карл Маркс „Капиталът“ през 19 век, в който Маркс разкрива "формулата на капитализма", както и последвалите теоретически разработки на Маркс и Енгелс за социално справедливо общество, раждат лявата политическа идея на Европа „за борба срещу капитализма, бедността и мизерията която той носи“ и приет като идеология както на комунистите на изток, така и социалистите/социалдемократите на запад.
След II Световна война идеалът за социално справедливо общество се поема също и от центристите- християндемократи, и „строителство на социална държава“ става най-триумфиращия в Европа идеал на Европа, налага се и действа като официална държавна идеология във всички европейски страни от 50-те години до ден днешен. Източна Европа загубва този идеал след 1989 г., но той остава жив и напълно реализиран в западна Европа до ден днешен.

Главен бог на европейската социална държава е ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ НУЖДИ, където"парите обслужват хората".
Дълбоко хуманната същност на социалната държава я прави най-градивния и могъщ идеал на всички европейци в двете части на Европа, въпреки, че между тях бе спусната след 1947 г. желязната завеса на Първата студена война.

За разлика от източна Европа, западноевропейската социална държава има три големи постижения, тя изгради:
(1) правова държава,
(2) промени класовите отношения и създаде нова класа- голямата средна класа, която става управляваща класа,
(3) свой демократичен модел "реална демокрация"с принципите: народовластие; антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност.

Понятието "реална демокрация" се наложи последните 20 години и замени изцяло предишното понятие "пряка демокрация", като го разшири и добави още 10 нови принципи към основния принцип на пряката демокрация- "народовластието".
Принципите на "реалната демокрация" на европейската социална държава не се съдържат в "представителната демокрация" на неолибералната държава.

Благодарение на принципите на своята реална демокрация, западноевропейската социална държава, строена отдолу нагоре с много демокрация и с прякото участие на гражданите си, победи "класическия капитализъм", описан в "Капитала" на Карл Маркс, реализира "марксическата мисия" и направи Маркс неактуален.

Социалната държава:
- Предаде човешко лице на капитализма и ликвидира завинаги бедността и мизерията.
- Въведе социалното равенство и осигури на всеки равнопоставено ползването на обществения продукт и социалните услуги.
- Ликвидира експлоатацията на труда, несправедливото разпределение на печалбата( обществения продукт) и средствата за производство, не позволява те да попадат в ръцете на малка шепа богати хора, а да се ползват равнопоставено и еднакво от всички членове на обществото и за благото на целокупното общество.
- Не позволява капиталите и корпорациите да управляват държавата, като въведе две нови разделения на властите, на чиято база се изгради нейната правова държава:
(1)разделение на съдебната власт от политическата и поставянето и като надстройка на обществото и
(2)разделение на корпоративните интереси от властта и политиката;

Правовата държава се ражда след 1947 г. с раждането на Международното право. Тя се гради върху един основен принцип на европейската реална демокрация-антикорупция.
- обединава обществото под върховенството на закона
- не позволява натрупване на частна собственост да става със заграбване на държавна собственост и ограбване на другите от обществото,
- свежда корупцията до минимум, създава некорумпиран и непродажен политически елит работещ само за обществените и държавни интереси,
- отваря вратите за бързото развитите на икономиката и просперитета на обществото.

В западна Европа, макар първите политически носители на социалната държава са считаните тогава за леви сили-социалистите/социалдемократите и центристите-християндемократи, по-късно към тях се присъединяват и старите либерали и всички политически сили от ляво и дясно дружно я строят, залагайки в нея демокрацията и правовата държава.
Но монолитно управляващи в западна Европа почти 45 години, от края на 50-те години до средата на 90-те години, остават левите сили -социалистите и центристите-християндемократи, а либералите рядко са допускани до управленията.

Демократичната политическа система на западноевропейската социална държава става най-голямата предпоставка обществата на най-развитите страни от северна и средна Европа успешно да построят и съхранят до сега социалната си държава и с нея да победят "класическия капитализъм", чийто формула Маркс намери в своя"Капитал".

В източна Европа политическите носители на социалната държава са комунистите, които не залагат на демокрацията и правовата държава в идеологията си и не успяха да я построят. Даже след 1989 г. сами я предадоха с маниера на тоталитарното без демокрация мислене, без да питат народите си с нито един от лостовете на демокрацията, замениха социалната държава с неолибералната, а после от "комунисти" се пребоядисаха на фалшиви "социалисти".

През 80-те години, с нахлуване в Европа от САЩ на неолиберализма, западноевропейските социалисти/социалдемократи, християндемократи и либерали също като комунистите захвърлиха старата си лява идеология и "идеала на социалната държава" и се прехвърлиха надясно, като приеха новата неолиберална идеология.

Така европейската социална държава, която бе водеща и тържествуваща няколко десетилетия в Европа като лявата политическа идея, загуби политическите си носители- на изток комунистите, на запад социалистите и центристите-християндемократите и премина в застой.

Еворпейската социална държава има още едно голямо постижение. След II Световна война тя създаде Европейския съюз без граници със свободно движение, с който успя да промени коренно посоката на движение на Европа. Най-старият континент, родил всички големи умове и политически идеи на човечеството, живеещ преди войната без да познава демокрацията в монархии, авторитарни,  тоталитарни режими и нескончаемите войни,  се превърна в континента на трайния МИР.  Европа  успя да замени войната с мира и демокрацията и от тогава единствения фактор за развитие и прогрес стана НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а развитата демокрация се счита за имунната система на обществото срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата, предпоставка за материалния и духовен просперитет на обществото.

След нахлуването на неолиберализма в Европа през 80-те години, той изцяло зае мястото на стария либерализъм и се превърна в единствена дясна политическа идея. Разликата между стария либерализъм и (нео)либерализма е голяма. Старият либерализъм не съдържа изброените по-горе три нови черти на неолиберализма и за негово название се утвърди термина (НЕО)ЛИБЕРАЛИЗЪМ- нов либерализъм.

Сега в света властва неолиберализма в неговия американски вариант, чийто идеология бе създадена в Чикагската неолиберална школа на Милтън Фридмън и който в края на 70-те години Рейгън наложи с политическа акт за държавна идеология на САЩ, а после със специална политика разпространи по цял свят. Американският неолиберализъм се различава от класическия неолиберализъм на Фридрих фон Хайек роден през 20-те години на 20-ти век, защото поддържа САЩ като първа и водеща финансова, икономическа и военна сила в света, да заграбва националните богатства и парите на другите народи.

Накратко за същността на неолиберализма:
Неолиберализмът:
- Не поддържа демокрацията и за това там, където е нямало правова държава или правовата държава слабо работи, не позволява изграждане на такава. В нашето съвремие само правовата държава единствено е способна да спре навлизането на неолиберализма и се бори срещу него;
- Създава корумпиран до зъби и продажен политически елит- представител на едрия капитал, превърнал сев 3 и 4-то ниво народи( нивата са дадени по-долу) в политическа мафия;
- Липсата на правова държава широко отваря вратите за извършване на безумна приватизация на държавната собственост по най-корупционен начин, като до собствеността в икономиката на държавата се добират само криминални лица от кръговете на управляващите партии;
- Концесиите на национални богатства се хвърлят в ръцете на местната и световна олигархична мафия, която ги експлоатира най-жестоко, като прибира и изнася 99% от печалбата за своя джоб.
- Извършва приватизации и унищожение на природата, хвърля я в ръцете на местната и чужда мафия;
- Неолиберализмът не поддържа социалната справедливост и за това приватизира и ликвидира публичната социална сфера в двете най-важни социални услуги на държавата-образование и здравеопазване;
- Ликвидира социалната държава и я хвърля изцяло в частни ръце, прави я 100 % частна собственост на 1% богати хора и частни банки, като дава превес на едрия частен финансово-корпоративен капитал, който концентрира в ръцете си целия обществен продукт и средствата за производство, и обеднява останалите 99% от обществото, прави ги зависими от тези 1 %..., въобще унищожава и разорява държавата;
- Глобалният пазар прокламиран от неолиберализма с помощта на продажния местен елит отваря вратите на държавата за навлизане на най-големите мошеници инвеститори да експлоатират природните богатства и прибират печалбите и парите на на държавата в своя джоб. Хвърля естествените държавни монополи в частни ръце, които експлоатират потребителите. Изнася парите и капиталите в американски офшорни банкови зони, като пълни по този начин гушата на американските частни банки и хазната на САЩ. Унищожава производителната средната класа с нейния малък и среден производител и от там производствата на страната, като ги изнася в зони с нископлатен труд.
Пример за неолиберална държава е самата България след 24 години неолиберален преход- разграбена и срината от своята новосъздадена неолиберална политическа мафия от всички управлявали партии начело с майката родителка и кукловода на прехода-БСП, народът и докаран до клоаката на Европа и направен най-беден народ на Европа, загубата на 4 милиона човешки ресурси-емиграция и починали и с пълно доминиране на малцинствата.

Кратка сравнителна картина между социалната и неолиберална държава:
Социалната държава на Европа коренно се различава от неолибералната на САЩ, двата световни действащи сега социални и държавни модела се кланят на различни богове, имат различно класово деление.
Социалната държава не пълни гушите на богатите, защото на богатите не се дава властта, едрия капитал от най-печелившите отрасли в икономиката заедно с най-важните социални услуги, се намират в ръцете на държавата и печалбите им отиват направо в държавната хазна. Правовата и държава е ликвидирала изцяло корупцията по всички нива в държавата и елитът не може да краде обществения продукт.

В неолибералната държава всички е частно и едрия капитал е в ръцете на 1 % хора, същите притежават цялата власт и са се превърнали в олигархия, което е минимизирало действието на правовата държава и там държавата и политическия и елит са потънали в огромна корупция. Това признават и най-върлите американски неолиберални политици, като известния американски икономист републиканеца Джефри Сакс в неговата книга ""Цената на цивилизацията", известен с прозвището "Индияна Джонс" и  станал един от причинителите на икономическите катастрофи в Аржентина и Боливия.

Социалната държава "пълни гушата" само на своята голяма средна класа съставляваща над 70% от обществото и която е станала управляващата класа.
Неолибералната пълни гушата на 1% богати хора и ги прави още по-богати, а обеднява останалата 99% от обществото и го прави много бедно. Тази 1 % богата прослойка е крупната финансово-корпоративна олигархия станала управляващата класа в неолибералната държава.
Идеален пример за неолиберална държава е България със съотношение 1% богати хора и 99 % много бедни и най-бедни в Европа, без средна класа, в която се става олигарх за 1 петилетка.

При социалната държава парите обслужват хората, за това тя е свързала парите с производителността и себестойността на труда( по „Капитала“ на Маркс) и за това се счита за лявата следвоенна идея на Европа.
А при неолибералната е обратното-хората обслужват парите и за това тя вместо да се стреми към производителност на икономиката, играе финансови игри: външни и всякакви заеми, бюджетен дефицит, игра с празни книжа-облигации, хейдж фонодове, банкови лихви, печатане на пари.
Неолиберализмът носи миража за лесно забогатяване и тласка хората да го следват, с мечтата да станат „милионери за секунда” или притежатели на "МакДоналдс".

Социалната държава гради силно производителен тип икономика, която трудоустроява хората и безпроблемно връща външни дългове, а неолибералната е останала без производства, както е сега САЩ , чийто производства са отнесени в Азия и за да запуши дефицита в бюджета си печата долари във Федералния си резерв, външният дълг и безработицата растат с часове. Всеки трети месец 18 билионния външен дълг на САЩ до 2013 г. расте с 1 билион.
Докато в САЩ стандартът и почасовата заплата пропадаха надолу( 2013 г. в Чикаго- 5 долара на час), най-развити социални държави от северна и средна Европа-Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария сега вече по БВП и жизнен стандарт далеч задминават САЩ, при тях месечния социалния минимум на 1 човек не пада под 1600 евро, а минималната почасова заплата не пада под 10- 11 евро. Като имате предвид, че държавата изцяло поема разходите по здравеопазване, образование, работодателят плаща пенсионните и социални осигуровки, то споменатия стандарт в тези 8 социални европейски държави е само за живот. Докато в неолибералната държава всеки сам си плаща здравеопазването, образованието, пенсионната застраховка и пропадналия стандарт на САЩ в 5-те долара почасова заплата влизат здравеопазване, образование, пенсионно осигуряване + живот.

За разликата в същността и функциите на банките в неолибералната и социална държава:

Банките на неолибералната държава са корпоративни и се превръщат в мощни финансово-корпоративни обединения, които поглъщат в себе си целия обществен продукт и го разпределят.
Финансово-корпоративна обединения в неолибералните държави на бившите комунистически страни в Източна Европа-Русия, съветските републики между които е и България са „олигарсите“ с техните партии, произлезли от последния комунистически елит на техните единствени партии Комунистическите.
В неолиберален САЩ са олигархическите обединения на най-едрите частни банки и корпорации: Федералния резерв от 9 най-големи банки, застрахователните компании, хейджфондовете, оръжейната и нефтената промишленост, които определят политиката на двете партии- републиканци и демократи.
В социалната държава на западна Европа това са наричаните от обществата „банкстери“ (частните банки), създадени в края на 80-те години след като западна Европа приватизира държавния си преди това банков сектор. Но в западна Европа между банкстерските обединения има разлика и тя е създавана от силата на действие на правовата държава. Там, където има слабо работеща правова държава( предимно в страните от Южна Европа- Гърция, Португалия, Испания, Италия) се свързват с политиката и се превръщат в олигархични. А в силно действащите правови държави от северна и средна Европа, правовата държава не позволява обединението им с политиката и превръщането им в олигархични.

Първи банките на САЩ започнаха да се изживяват като корпоративни, откакто САЩ премахнаха златното покритие на долара, а в 1971 г. когато неолиберализма на Милтън Фридмън става официална държавна идеология на САЩ, започват да печатат долара. Именно печатането на долара издигна  и изкуствено до сега задържа САЩ на пиедестала на първа световна финансова сила.
От тогава американските банки започнаха да се обединяват с едрите корпорации и заедно управляват двете партии -републиканци и демократи, а като партията е на власт, управляват държавата.
Двуполюсният характер на американския политически модел загуби изцяло идейния си характер и се  превърна в корпоративен политически модел, а двете партии-републиканци и демократи се унифицираха напълно с едно мислене- неолибералното. САЩ се превърна в меката на неолиберализма, който излезе от там в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век и се разпространи по целия свят.

Докато в социалната европейска държава това неолиберално явление го няма, там макар банките да са частни, те са само кредитни институции, а не финансово-корпоративни обединения. Това е така, защото там, за разлика от неолибералния модел, е въведено и действа отдавна едно ново антикорупционно разделение между корпоративните интереси от властта и политиката, съблюдавано желязно от тяхната правова държава и то не позволяват капиталите и корпорациите да управляват държавата. Такива са банките във всички западноевропейски социални държави от севера до юга, но най-добре се изпълнява в 8-те страни от северна и средна Европа-Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, считани за най-развити правови държави.
Например скандинавските банки може да са частни, но не са обединени с корпорации, а обикновени банки, такса по депозита нямат и лихвата не се качва повече от 3 %.

Историческо развитие:
Рейгън с помощта на Маргарет Тачър вкара американския неолиберализъм през Англия 80-те години в Европа. С него Рейгън успя да срине бившата комунистическа система. Така народите в източна Европа потънаха в дълбока неолиберална мъгла и ново олигархично неолиберално робство.

С навлизането си в Европа неолиберализмът започна започна да атакува и руши социалната европейска държава.
Оказа се, че социалната държава, работеща с класическия капитализъм и развиваща се в национални рамки, няма защитни сили срещу глобалния пазар на неолиберализма.
Глобалният пазар на неолиберализма започна да отнася производствата на развитите европейски страни в зони с нископлатен труд- Китай и Азия, а капиталите им в офшорни банкови райски кътчета предимно американски( и английски, поради обединеното търговско-икономическо пространство на САЩ и Англия), като по този начин вдига безработицата в страната и външните им дългове.
А в страните с нискоразвита демокрация и слабо работеща правова държава, с помощта на техните корумпирани политически елити, глобалният пазар започна да вкарва от вън най-големите мошеници-инвесторити, да експлоатират народите, да заграбват техните национални богатства и пари. Често тези влизащи капитали са изнесените от местната олигархия в офшорните зони на глобалния пазар и връщащи се под флага на фалшиви чужди фирми, с цел да пълнят касите на управляващите олигархични партии.
В България такива фирми са навлязли и завзели най-важните и най-печеливши отрасли от икономиката, националните подземни и надземни богатства.
Докато при модела на западноеворпейската социална държава, най-печелившите и важни отрасли не са частни, а се намирав в ръцете на държавата и се управляват от нея некорумпирано на пазарния принцип.

Неолиберализмът атакува цивилизационните основи на Европа.
Неолиберализмът не е само икономическа доктрина, а цяла мощна, ретроградна и реакционна идеология обхващаща всички сфери на живота, формираща по друг начин ценностната система на човека и обществото и връщаща капитализма в неговите първоначални хищнически форми. Неолиберализмът атакува и руши не само социалната европейска държава, но руши и цивилизационните (християнски) ценности на Европа. ЕС е преди всичко Европа, а Европа има единна цивилизационна основа ХРИСТИЯНСКА, съхраняваща традициите и морала на обществото.
Всичко, което сега наблюдаваме в морален аспект- кича, чалгата, мутрите, еднополовите бракове, гей парадите ...са дело на неолиберализма и унищожение на моралните и цивилизационни норми на европейската култура.
Миража към парите, който носи неолиберализма, покварява хората. Половината млади момичета в Русия мечтаели да станат съпруги на олигарси.
„Сексът стана лесен път към богатството на олигарсите в Русия“- пише руската медия „Общество“.
А "Отворено общество" специално на Балканите си е поставило първа цел „унищожение на цивилизационната основа на балканските народи -православието“ с прокарваната от него американска политика "мултикултуризъм" и то само на Балканите. Да си спомним крилата фраза на видния неолиберал и съветник на няколко американски президента- Бжежински" Ще унищожим православието!", която е свързана с новата политика на САЩ на Балканите за превръщането им в новия барутен погреб на ЕС и еврото и с новата си политика към Русия, за добиране на американската олигархия по терлици( мирен път) без бой до руските природни източници.
И това го вършат успешно чрез руската олигархия, която свърза капиталите си с тези на американската олигархия и ги изнася в американски банкови протекторати ,като по този начин пълни гушите на американските частни банки и американската хазна. Установено е че руската олигархия изнася в САЩ годишно над 200 милиарда долара, колкото са всички годишни данъци събирани от руските данъкоплатци.

Конфликтът между развитите и неразвити демокрации ( без правови държави или със слабо действащи правови държави) е най -големия конфликт в ЕС, който спира развитието на ЕС го държи в хаос и дезорганизация. САЩ държи Европа на колене чрез неолибералите си назначавани от него в управлението на ЕС и сателитите си в източна Европа. Неразвитите демокрации (в 4-то ниво от  бившите комунистически страни- нивата са дадени по-долу ) са изцяло в ръцете на САЩ, превърнати в сателити на световната и американска олигархия и спъват развитието на ЕС. В тях САЩ е внесъл най-дълбоко своя неолиберален обществен модел и ги ръководи с трите инструмента на своята външна политика- МВФ, СБ и „Отворено общество“
САЩ използва неразвитите демокрация и свои сателити в Европа да саботира отвътре ЕС и спъва взимането на решения. От тях най-голям и прилежен сателит е България, понеже цялата политика на страната се намира в ръцете на „Отворено общество“, а то единствено в цяла Европа действа на Балканите.

Така американския неолиберализъм отново раздели Европа на две и създаде двете и нови лица - богатите страни в западна Европа и обрулените бедни техни роднини от източна Европа.

С неолиберализма си САЩ изгради нова външна политика в Европа, с нея по мирен път да завладява националните богатства и парите на народите", като вкарва в страната своя неолиберален икономически и обществен модел с помощта на корумпирания политически елит. Така прави народите свое обществено подобие и послушни марионетки в негови ръце. 

Неолиберализмът не успя да навлезе в развитите европейски демокрации и правови държава от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, понеже тяхната добре работеща правовата държава, изградена върху принципите на "реалната демокрация" пази социалната държава от рушене и спира навлизането на неолиберализма. (приложение 1)

САЩ успя да вкара неолиберализма само в страните с неразвита демокрация, без правова държава и без защитни сили. Това са страните от източна и южна Европа( 3-то и 4-то ниво, нивата са дадени по-долу), в които или липсва правовата държава или слабо работи.Те потънаха в неолиберализъм, а младите демокрации от бившия комунистически блок бяха превърнати в пълни сателити на САЩ и комунистите там от "борци срещу капитализма и беднотията и мизерията която той носи" се превърнаха в "едри и хищни капиталисти от неолиберален вид".
Младите източноеворпейски демокрации в ЕС по численост надминават развитите демокрации в западна Европа и чрез техните марионетни правителства САЩ държи ЕС на колене пред себе си, а ЕС в пълен хаос, безредие и деградация. Неразвитите демокрации на Европа, под диригенската палка на своите марионетни и сателитни на САЩ правителства поставят огромни спънки в развитието на ЕС и изострят силно негативното отношение на западноевропейските държави към младите демокрации в източна и средна Европа.

Според степента на навлезлия неолиберализъм и действието на правовата държава в тях сега Европа сега се разделя на 4-ри нива страни:
1-во ниво са 8-те най развити индустриални държави от северна и средна Европа( Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария), които са и най-развитите в света социални и правови държави. Благодарение на силно и безкомпромисното действие на правовата си държава те успяха да запазят непокътнатата своята социална държава и неолиберализма бе спрян на границата им.
2-ро ниво са страните Франция, Ирландия, Белгия, където неолиберализъмът е успял да навлезе в икономиката и финансовата сфера до известно състояние и ги люшка във временна криза, но не такава, в каквато тънят страните от 3-тото ниво.
3 -то ниво са попадналите в дълбока неолиберална криза страни от южна Европа - Италия, Гърция, Испания, Португалия, в които слабо работи правовата държава и има голяма корупция във висшите етажи на властта от политическия елит свързан с частните банки и едри корпорации. Но тези страни не са превърнати в сателити на САЩ и имат някакво ниво на развитие на демокрацията, макар и недостатъчно, спрямо страните от 4-тото ниво.
4-то ниво са страните от централна и източна Европа от бившия комунистически блок, където неолиберализма бе вкаран дълбоко от техните бивши комунистически партии, покрити с него 100% и превърнани изцяло в американски сателити.( приложение 2)

Защо източноевропейските комунисти предадоха "социалната държава" и вкараха неолиберализма? Отговорът е само един - Защото "комунизма" и "неолиберализма", макар коренно различни системи, имат едно общо- и двете системи еднакво отричат демокрацията. Комунизмът на бившия комунистически блок от източна и средна Европа под ръководството ан Сталин и СССР не бе социална,а само политическа тоталитарна система.

Сега неолиберализмът е в пълен крах и това се вижда от състоянието на американската икономика.
От 2007 г. насам САЩ три пъти изпадна във финансов фалит, неолиберализмът на САЩ докара световната криза и крахът на американската икономика, вместо силен икономически растеж той докара обратното-силно задлъжняване на държавите, загубата на производителната икономика, натрупване на капиталите в ръцете на 1% хора, обедняване на останалата 99% част от обществото.
Неолиберализмът докара колапса на американския жилищен пазар 2007 г. и се разпростря като криза на глобалната финансова система, докара 18 трилиона външен дълг на САЩ и който расте всеки 3 месеца с още 1 трилион. Докара 800 милиарда долара дупка в бюджета му, банкрута на 192 банки, изнесе производствата на САЩ в Азия, почти унищожи американската средна производителна класа, вкара американската икономика в задънена улица, направи американската социална система напълно частна с вилнееща в нея огромна корупция, 100 милиона американци нямат здравна застраховка и се страхуват да отидат на лекар, 58 милиона живеят на купони за храна, хиляди са бездомни и живеят в каналите на Ню Йорк и големите градове.

Най-голямото поражение на неолиберализма в Европа бе, че унищожи старите леви и десни политически идеи и партии в старото политическо пространство на Европа. Европейските партии от ляво и дясно, под силния мирис на пари излъчван от неолиберализма, захвърлиха старите си идеи и приеха неолиберализма за своя нова идеология, като оставиха европейската социална държава без политически носители.
Това идеологически унифицира европейското политическо пространство, остави в него само една властваща идеология- неолибералната и качи неолибералите по всички пиедестали на властта.Европа заприлича на биващия СССР с една управляваща партия- неолиберална.

Сегашните водещи партии в Европа проформа се обявяват за „леви“ и „десни“, всички те обаче изповядват само една крайно дясна идеология- неолиберализма.

Чрез европейските неолиберали САЩ продължават да държат Европа на колене и да диктуват нейното настояще и бъдеще.

Сега неолибералите от трите големи европейски партии-ЕНП, ПЕС и Християндемократите( Либералите), обявяващи се проформа за „леви“ и „десни“, управляват масирано навсякъде в Европа.

Поради липса на опозиция неолибералите управляват самоуверено незачитайки демокрацията въобще, потъпкват нейния основен принцип "народовластието" и отказват на народите си да управляват държавата си, игнорират правовата държава. Те вземат  управленчески решения единствено със своите гласове в Парламента, не питат народите си за нищо, потънали са в огромна корупция, харчат парите им безразборно за свой лукс, разкош и непрекъснато увеличават заплатите си, дават парите на европейските данъкоплатци за подпомагане на частните банки и едрия капитал, не се интересуват от съдбата на средната класа и нейния малък и среден производител, загърбили са източноевропейските млади демокрации и си затворят очите пред изнасянето на мръсни капитали от източна Европа в техните частни банки, даже потупват по рамото окуражително техните корумпирани политически ръководители.
Неолибералите  Меркел и Сарокози подпомогнаха частните си банки с огромни суми от държавния бюджет. Меркел даде на частните банки 221 милиарда евро-пари на германските данъкоплатци, с което предизвика гнева им в стотици протести. Същото направи и на Саркози и за това той загуби втория си президентски мандат.

Особено тежко е състоянието на ЕС, чийто ръководство е изцяло от неолиберали. Неолибералите държат ЕС в огромен хаос и дезорганизация. Липсата на съдебна система на ЕС е причина ръководството на ЕС да е потънало в огромна корупция- брюкселските политици могат да бъдат съдени единствено в собствената си държава, а точно тук зависят от нивото на работа на правовата държава на своите страни.( приложение 2)

За това в страни като България с нискоразвита демокрация и правова държава за депутати в месния парламент и евродепутати са „избрани“ откровени криминални престъпници, които никой не може да съди. Те са и лицето на своите престъпни партии пред Европа и света. Бившият американски посланик Джеймс Пардю писа в своя секретен доклад до Държавния департамент на САЩ състоянието на българската политическа класа и разкри, че голяма част от политиците ни - депутати в Българския и Европарламента са свързани пряко с организираната престъпност и даже оглавяват каналите и.( приложение 3)

Вече 14 години неолибералите в ръководството на ЕС не са дали отчет на бюджета на Европейската комисия, харчат се безразборно и корумпирано парите на европейските данъкоплатци, дори се отчитат огромни над 6 миларда евро "изчезващи" годишно от бюджета, без да се търси за какво са изхарчени.

Неолибералите постоянно разрушават социалната европейска държава с политика на строги социални икономии и игри с фискални инструменти - печатани пари, облигации, бюджетен дефицит и финансова дисциплина, заеми и високи лихви, без да прилагат нейния основен принцип- развитие на силно производителна икономика на национално ниво.

В същото време неолибералите си служат с фалшива фразеология, в която е заложена навсякъде думата"демокрация" и се самоизтъкват постоянно за "големи и единствени демократи".
Как може да бъдеш демократ, след като разрушаваш и не градиш ценности в полза на целокупното общество? Такава деградивна и лицемерна политика не е демокрация, а антидемокрация!( приложение 4-"Изгубения рай“)

За ретроградната и реакционна неолиберална идеология ви препоръчваме да гледате документалния филм на канадския режисьор Ришар Бруйет "ОБСАДА.Неолиберализмът заробва демокрацията"(Еncirclement. Neo-liberalism ensnares democracy) представен в нашия сайт.
Във филма са интервюирани най-големите мислители на нашето време, които разобличават лицемерието и антидемократичността на неолиберализма. Това е един гениален филм, който може да послужи за новия "Капитал", този път да обрисува не "класическия капитализъм", а неговото последно издание-"неолиберализма".(приложение 5). Към него прибавяме и "Шоковата доктрина" на Наоми Клайн.

Новите националистически партии на Европа
След навлизането на неолиберализма в Европа и унищожението на всички нейни стари политически идеи, се оголи пътя на популизма. Започнаха да се роят като гъби всякакви популистки партии, спекулиращи с идеята на национализма, пропагандиращи реваншизъм, шовинизъм, расизъм и всякакви течения без никаква идейна база, без разбиране на сегашната ситуация в Европа и без никакви идеи за бъдещето.
Изчезнаха от политическия хоризонт старите политици и стария национално отговорен морал в политиката, сега навсякъде се забелязва върл стремеж към политиката единствено за големите заплати и бонуси раздаващи се в нейните властови институции. Европейската политика заприлича на детска игра и се върна в своята детска фаза на развитие.
Показателни са националистическите партии: Партията на льо Пен във Франция, “Истинските финландци“ на Тимо Сойни във Финландия. „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс във Холандия, Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, „Австрийската Партия на свободата“ на Хайнц-Кристиан Щрахе, които не изповядват нищо друго освен евтин национализъм премесен с голяма доза расизъм, реваншизъм и цинизъм, без разбиране на какво се дължи сегашното тежко политическо състояние на Европа за шетащия в нея неолиберализъм и без инструменти да се борят с него.
В Холандия националистическата Партия на свободата е сочена за победител при висока изборна активност. Нейният лидер Герт Вилдерс нашумя, след като направи филм, в който изобрази пророка Мохамед като атентатор самоубиец. Във Великобритания Партията за независимост на Обединеното кралство, която иска Острова да излезе от Европейския съюз, спечели за първи път повече места от управляващата Лейбъристка партия.
В основата си тези партии не разбират идеологическата същност на неолиберализма, считат го единствено за икономическа докрина и не разбират неговата дълбоко реакционна идеологическа същност, която унищожава не само националната и социална държава, но и цивилизационните и културни основи на обществото.
За това тези партии са въоръжени с извънредно простовати популиски каузи, без обяснения за същността на нещата и без да дават решения на проблемите:
Партията на Льо Пен е известна с крясъците си срещу ислямския фундаментализъм, чужденците и емигрантите, еднополовите бракове и гейпарадите, но така и не може да обясни, че те са дело на неолиберализма, нито показва решения. (Приложение 13- Интервюто с мадам Льо Пен).
Лика прилика са и останалите изброени по-горе националистически партии и всички те отричат ЕС и искат излизане от него, без да кажат как и с какво ще го заменят и как ще запазят мира в Европа. Повечето от тях даже не виждат щетите на глобалния пазар върху икономиката на страните си и не предлагат никакви решения за борба с него.
Нито виждат реалната демокрация и правова държава като единственото оръжие срещу неолиберализма, с което развитите страни от само себе си без политически носители инстинктивно се борят с неолиберализма.
Австрийската Партия на свободата успя да заинтересува избирателите с актуалните си лозунги, но нито един от тях не засегна огромната корупция ширеща се в Европейската комисия и назначавана от САЩ, а не от европейските данъкоплатци, чийто пари комисията харчи. Което показа, че те не могат да мислят демократично, нито да използват лостовете на реалната демокрация.
Партията на льо Пен расте с всеки изминат ден с бясна политика на върл расизъм. Същото така расте авторитета на новата финландска националистическа партия „Истинските финландци“, за кратко време достигнала в скалата второто място след управляващата партия на консерваторите „Кокомус“и която не прави нищо друго, освен да се противопоставя на даването на Финландия помощи за подпомагане външните дългове/банките на закъсалите и изпаднали в дълбока неолиберална криза южноевропейски страни-Гърция и Испания и да иска излизане на Финландия от ЕС.

А в България не може да се говори за националистически партии въобще. АТАКА, ВМРО, НФСБ и подобни, обкичили се с гръмки патриотични имена са псевдопатриотични партии, изповядващи някакъв паразитиращ балкански тип национализъм, който вместо да се бори срещу неолиберализма, прави точно обратно- работи за неговото бетониране в България понеже всички са финансирани от местни и чужди олигархични капитали, предимно идващи от Русия. Те изповядва омраза и разделение между балканските народи, насочили са стрелите си срещу малцинствата , но не и към обединение на българския народ в борбата му срещу неолиберализма, не предлагат нищо за възстановяването на икономиката и човешките ресурси на България с връщане на емиграцията, които са от най- голямо значение за съществуването на нацията и държавата.

Сега неолиберализма няма опозиция в Европа, понеже няма истински леви партии и леви идеи.
Социалистите/социалдемократите обединени в Европейски алианс-ПЕС ( старите социалисти и социалдемократи) се представят за "леви партии", но отдавна не са "леви", а десни неолиберални партии, упражняващи неолиберална политика силно рушеща това, което те сами изградиха- социалната държава. Те само в програмите си държат старите идеи на социалдемокрацията, а де факто като дойдат на власт въобще не ги реализират и  упражняват най-върла неолиберална политика.
След 50 годишно монолитно управление на социалистите в западна Европа, те станаха първите, които започнаха да приватизират и водят политика на жестоки социални икономика, с което разрушават, а не да развиват социалната държава. Много от ръководителите им в страни, където правовата държава не работи добре, използваха приватизациите да станат крупни капиталисти и сами представители на едрия финансов- корпоративен капитал.
Австрийските социалисти бяха тези, които след като приватизираха държавния си банков сектор на Австрия 80-90те години, започнаха да приемат мръсните изнесени от БСП капитали в своите банки и техните ръководители доста се нагушиха от тях. Не случайно именно австрийските социалисти на Гузенбауер предложиха нашия Станишев за председател на Европарламентарната си партия-ПЕС и до сега поддържат с БСП най-“топли и дружествени отношения“.
Западните социалисти въобще нехаят за нашия корумпиран политически елит на крайно корумпираната клика на БСП и се оправдават с това, че същите били „легално избрани и не били наказани от правосъдието на нашата страна“. Което показва двуличната им манипулативна природа.

Западната социалдемокрация не се интересува да подпомагат и развиват средната класа с малките и средни предприемачи в нея, прилагат само икономии в бюджета, като с това ликвидират публичната социална сфера и ограничават правото на хората еднакво и равнопоставено да ползват социалните услуги.

Европейците, които много ценят и пазят социалната си държава, намират социалдемокрацията за най-големите предатели на социалната държава и са ги наказали, като са свалили социалистите почти от всички управления. За това социалдемокрацията се е превърнала в проформа опозиция, „борещи“ се с консерваторите от ЕНП единствено за властови позиции.

Другите леви, обединени в Европейска левица (The Left) са без нито една нова лява идея. Алиансът до голяма степен е пълнеж от бивши комунистически партии, които продължават да стоят на старите марксически позиции на "класическия капитализъм" .Тези "куча марка леви" не виждат особеностите на новата фаза на в капитализма- неолиберализма, която се различава от "класическия капитализъм" с глобалния пазар, частните банки на финансовата олигархия, незачитане на демокрацията. Не го наричат „неолиберализъм“, а само „капитализъм“, борят се с него със старите инструменти и не търсят нови за борбата срещу неолиберализма. Показателна е програмата и слабата идеологическа линия на левицата на Меленшон във Франция, в която бе преобразена част от старата комунистическа партия на Жорж Марше и считаща се за най-силната в Европа, понеже взе 10% в последните президентските избори на Франция.

За комунизма и комунистите
Според своите теоретици- създатели Марс и Енгелс, "комунизма“ беше идеал на комунистите като следващ и краен етап етап на „социализма“( социална държава, социално справедливо общество), за „общество без пари“.
Появата на епохалното произведение на Карл Маркс „Капиталът“, където той дава формулата на капитализма, ражда и лявата политическа идея за борба срещу капитализма и изграждане на социално справедливо общество.
Под въздействието на „Капиталът“ започват да се раждат в Европа новите леви социалистически идеи и техните партии.
В България още 1891 г. се ражда една от първите в Европа социалдемократически партии на Димитър Благоев-Дядото.
След I Световна война социалистическото движение в Европа се разделя на две – социалисти и комунисти според тактиката за постигане на целите. Социалистите тръгват по пътя на мирната политико-парламентанна борба, а комунистите поемат пътя на въоръжената борба.
Първи опит за това прави болшевишката октомврийска революция 1917 г. Смъртта на Ленин 1924 г. предотвратява изпълнението на теоретическите и практическите му разработки по НЕП-а за изграждането на социализма( и комунизма).
На мястото на Ленин идва Сталин със съвсем нов подход за практическа реализация. Сталин ползва родените през 30-те години теории на Кейнс за „държавен социализиран капитализъм“, но ги изкривява до крайност, като изхвърля от икономиката изцяло пазарните форми с малкия и среден частен предприемач, прави я изцяло държавна по своите планови разработки.
Сталин крайно изкривява и теоретичните разработки на Маркс и Енгелс в „Манифеста“ за стратегията и тактиката в постигане на социално справедливо общество, като не залага въобще демокрация и изгражда вместо демократична държава- тоталитарна държава с тежка и ретроградна политическа система без демокрация, политически плурализъм и правова държава.
II Световна война и делбата на Европа от Великите сили носи нещастна историческа съдба на народите в окупираната от СССР източна и средна Европа, те попадат насила в политическата система на Сталин, която отделя страните в източна и средна Европа в отделен идеологически блок под предводителството на Сталин, в който същественото бе политическата система с една управляваща партия- Комунистическата.
Комунистите в източноевропейската комунистическа система след II Световна война също строят социална държава, както се строи и в западна Европа. Но не желаят да признаят, че я строят по теориите на Кейнс, а поемат по сталинистки път, който сталинистките комунисти обявяват за идеен и започват идейното си противопоставяне със запада.
Това роди след 1947 г. Първата студена война между изтока и запада, която се считаше, че беше на идейна основа и която построи Берлинската стена-станала символа на резделена на две Европа.
За това с право може да кажем, че комунистическият блок в източна и средна Европа с политически носители комунистическите партии под ръководството на Сталин, беше политическа тоталитарна система, а не социална.
Строителството на социална държава(социализъм) е извънредно градивен идеал, който също носи големи материали постижения не само на западняците, но и на комунистите в източна Европа. Страните се индустриализират и тръгват по пътя на техническия и индустриален прогрес, стоят силно производителни икономики, които осигуряват работа на всеки, държавата с почти безлихвени държавни жилищни заеми осигурява жилища за всеки, здравеопазването и образованието са безплатни и достъпни за всеки като образованието достига големи висоти, човешките ресурси бързо се увеличават.
Пример е България, която от селскостопанска страна преди 1945 г. по времето на комунистическия период бе превърната в индустриална страна със силно производителен тип икономика и развито селско стопанско хранещо целия източен блок. В 1989 г. България достигна почти 9 милиона население от което 4 милиона загуби в бандитския си неолиберален преход и остана без човешки ресурси с надделяване на малцинствата.
Но тежката политическа сталинистка система с липсата на демокрация става първата причина да не се изгради правова държава и заедно с липсата на икономическите фактори- пазарна икономика и малкия и среден частен предприемач, скоро забоксуваха строителството на източноевропейската социална държава под предводителството на комунистите. Тя по темпове започва значително да изостава от западноевропейската и към края на 70-те и началото на 80-те години изпада в огромна икономическа криза.
Това се използва умело от Рейгън през 80-те години, който роди нова външна политика на САЩ за разпространение на американския неолиберализъм по света и с него срина източноевропейската комунистическа система, като подкупи последните елити на единствените им комунистически партии и започна с Горбачов,неговия приемственик Елцин и с назначения от Елцин -Путин. Те без да питат обществата си с нито една форма на демокрацията( не я познаваха въобще) замениха след 1989 г. своя идеал „социализъм“( социално справедливо общество борещо се с капитализма) с „неолибеарлизъм“( социално несправедливо общество бетониращо капитализма в неговия последен и най-хищен вид -неолиберализма). В България последният елит на БКП около Луканов и създател на БСП, заедно с проформа опозицията си СДС заедно направиха американския план "Ран Ът" с който БКП - БСП замени своя идеал и обществената система на България-от "социализъм" в "неолиберлизъм".
Последният елит на КПСС първи пое пътя на неолибералния олигархичен американски капитализъм и го предаде на останалите страни в блока. Това стана по икономически път, руските партийни олигарси станали за 1 ден притежатели на природните източници на най-богатата страна в света, с капиталите си привлякоха създващата се олигархия в другите източноевропейски страни и смесиха капиталите си с техните, така ги привързаха към себе си и наложиха със силата на капитала ново олигархично робство на народите.
Тези последни комунистически елити преименуваха бившите комунистически партии в "социалистически" и приеха старите програми на европейската социалдемокрация от преди 80-те години за свои, но продължиха единствено да развиват икономиката и обществото по новия неолиберален път, а социалистическите програми оставиха за камуфлаж и начин да задържат големия стар идеен електорат на комунистическите партии и строената от тях социална държава.
На практика преобразените нови социалистически партии нямаха идеологически нищо общо със старите комунистически партииу те бяха от първия си час чисто нови партии. Нито имаха нещо общо със старите социалистически партии по простата причина, че тяхната идейна основа не стана марксизма, както бе при комунистическите и социалистическите партии преди 80-те години, а  крайно различния от марксизма- неолиберализъм.
Но техните нови(стари) ръководители-неолиберали използваха именно „вся власт советом„ в ръцете на комунистическата партия, поставила цялата държава под шапката си, за да се доберат чрез нея до икономиката на страната, да я заграбят и се превърнат в новите хищни капиталисти-олигарси и мултимилионери.
Тези партии продължават за използват старите сталиниски похвати и маниери от 70-те години в управлението. Най показателен е режима на Путин в Русия- от една страна Путин станал родител и покровител на новата неолиберална олигархична класа,от друга страна служещ си със старите сталинистки авторитарни и тоталитарни похвати в управлението, със старата сталинистка външна политика за противопоставяне на най-големите ядрени сили в света. И макар САЩ и Русия се превърнаха в обществени неолиберални олигархични копия, или както се казва"Русия -неолиберален проект на САЩ", те останаха най-големите производители на конвенционално оръжие и продържиха противопоставянето си на международната арена, този път не на идеологическа основа, а на политико-икономическа с борба за нови пазари на конвенционално оръжие.

В България от неолиберализма пострадаха най-много възрастните хора, чийто пенсии бяха най- пладнешки окрадени, старите пенсионни фондове от времето на социализма потънаха в джоба на новопръкналия се извънредно корумпиран политически елит и за това сега наблюдаваме явлението "възрастните хора да протестират с червени знамена", наричаме ги "червените бабички".
Ние нямаме право да ги виним,те само си искат социалната държава от времето на комунизма. А тя не беше лоша, напротив, имаше много социални придобивки, дали на възрастните добри пенсии и достойни старини.
Точно това се използва от най-бандитската олигархична партия БСП да лъже старите хора с миража на старата социална комунистическа държава и да им обещава същото светло социално бъдеще.
За това положение всички ние сме най-виновни, защото позволяваме на БСП да си играе с родителите ни, с тяхната мизерия и глад и не правим нищо да я премахнем от политическия хоризонт на България заедно с всичките и неолиберални рожби.

За това и комунизма на Марк и Енгелс остава утопия и не се изгражда, комунистите въобще не успяха да достигнат етапа на „комунизма“, а след 1989 г. предадоха "социалистическия си идеал" и го замениха с „неолибералния капитализъм“.

Останките от комунистите след 1989 г. в източноевропейски страни продължават да не залагат в идеологията си демокрация и носталгично да въздишат по тоталитарната държава на Сталин и неговата провалена политическасистема от една партия, без свобода на словото и политически плурализъм. Сега са заменили Сталин с Чавес, Кореа и латиноамериканските нови режими, мечтаят за нова Боливарска революция в Европа, без да разбират, че Чавес и Кореа строят сталинистки тип държава с една партия и без демокрация, латиноамериканските народи са в своето развитие във времето на Европа от 50-те години, а Боливарската революция не извърши нищо повече от това, което извърши социалната европейска държава още 50-те години на 20-ти век. Те за това не виждат родената "реалната демокрация" на Европа, нито разбират и познават постиженията на западноевропейската социална/правова държава, отричат средната класа, наричат я "буржоазна", социалната държава-"буржоазна" , реалната демокрация-"буржоазна демокрация", не виждат и не познават правовата държава.
За това не предлагат никакви ефективни начини и механизми за борба срещу неолиберализма и продължават да бъдат вън от почти всички парламенти или се намират в тях с минимални проценти.
Други от тях разчитат на Русия и Путин, или сочат за пример азиатските тигри- Китай, Северна Корея , Сингапур,без да разбират, че Китай и Русия са се превърнал неолиберални олигархически копия на САЩ, даже ги наричат“неолиберални проекти на САЩ“ , а Южна Корея и Сингапур могат да строят социална държава,но без демокрация и правова държава и обществата им далеч изостават от Европа.
Тук е мястото да кажем нещо и за западноевропейските комунисти.
След II Световна война западноевропейските комунисти подкрепяха изцяло източноевропейските комунисти. Но понеже западноевропейските общества не попаднаха в обсега на Сталин, а останаха в обсега на другите велики сили- САЩ, Англия и Франция, западноевропейските комунисти не получиха преднина в управленията, а там управленията от войната до края на 90-те години бяха в ръцете на социалистите( също леви) и центристите-християндемократи. След сгромолясването на източната комунистическа система западните комунисти в голямата си част се преименуваха в "Левица" ,друга малка част останаха „комунисти“ в „Комунистически партии“, но напълно откъснати от политическия живот. Рядко ще се види комунистическа партия да е прекрачила прага на националния си парламент, за сега такива са само комунистическите партии в Гърция и Чехия. Те продължават старата борба срещу бедността и мизерията, без да виждат новия капитализъм- неолиберализма или да търсят начини за борба срещу него.
За старите и нови - сталиниските и путиновски комунисти. Под понятието "стари комунисти" аз разбирам „сталинистките комунисти“ носители на сталинистката политическа система без демокрация и правова държава, наложена ни след окупация. Тя поддържаше с властта си своя фалшив комунизъм като държавна идеология цели 45 години и набиваше в СЪЗНАНИЕТО на човека от първите му стъпки чрез машината на държавата- образованието, науката и прочеел. Така унищожи 2 поколения българи и ги остави в 21-ви век без познания за демокрация и правова държава.
Мнозинството българи независимо кога са родени, все още продължават да носят бремето на комунизма съзнателно или несъзнателно, защото съзнание най-трудно се променя.
Да нямаш правова държава в 21-век в Европа е СМЪРТ! За пример е България , която умира сега бавно и мъчително под ударите на всички възможни наши и световни врагове, понеже нямаме правова държава да ги спрем.
А под понятието "нови комунисти" имам предвид "путиновските комунисти", тези от сталинистките комунисти, които замениха след 1989 г. идеала си „социализъм“ с нов идеал-точно обратен, крайно десен и реакционен на „неолибералния олигархичен капитализъм“ и станаха за една нощ олигарси и мултимилионери с пладнешки грабеж над останалите членове на обществото.В БКП имаше 1 милион членове, но малцина от тях след 1989 г. станаха "путиновски комунисти".
Наричам ги „путиновски“ защото неолиберализма бе вкаран у нас от САЩ, но през Русия в 20 годишното управление на новия диктатор на Русия заменил Сталин-Путин, станал майка и татко на олигархията. Путиновските комунисти се кланят както на Путин, така и на САЩ, понеже са свързани с българо- руските-американски олигархични кръгове по движение на капиталите.
Путин постоянно с парите си създава и купува политици в България. Путиновски партии у нас са с начало БСП -партията на Луканов, който започна да вкарва неолиберализма с топлите си взаимоотношения с Горбачов-кръстникът на Елцин и назначения от него Путин и с направения от Луканов-БСП американски план „Ран Ът“. От своя страна БСП захрани и роди със свои начални капитали всички останали големи и управлявали партии и техните олитарси- СДС, НДСВ, ДПС, ГЕРБ.
Глобалният пазар на неолиберализма смеси капиталите на българските олигарси с тези на руските олигарси и понеже руските са по-силните като представители на страната с най -големите богатства в света, ги направиха зависими от тях и започнаха да изнасят парите, земята, небето, слънцето, водата и свободата на българите в десетократен размер в руски банки.
Понеже руските олигарси са свързани като дупе и гащи с американските, които са представители на страната с най- силната икономика в света САЩ, парите на руските олигарси се прибират от американските олигарси в техни банки и с тях пълнят хазната на САЩ.
Заедно с парите на руските олигарси се изнасят парите на българските и завършват в крайна точка -САЩ.
Руски икономисти са изчислили, че годишно руските олигарси изнасят над 200 милиарда долара в американки банки, колкото се равняват и годишните данъци събирани от руските данъкоплатци. За това и страната с най- големите богатства в света за 30 години „перестройка“ достигна едва 1:10 от доходите на норвежците, които също имат открит и разработен от 30 години нефт.
Но пък Норвегия е силно правова държава, има различен и много по-справедлив обществено строй-"социална държава" и не допуска олигархия въобще.
Сега има още путиновски партии- АТАКА, НФСБ и други "патриоти", хранещи се от олигархичната трапеза на Путин и продаващи България на руските олигарси и руските държавни интереси.
Не случайно те най-много реват против ЕС, с цел да вкарат България в Евразийския съюз на Путин.
Олигархия в Европа има само в Русия (и бившите съветски републики) и България. Западна Европа има силна правова държава, която не допуска раждането на олигархия и капиталите да управляват държавата.

Плана "Маршал" и старите колониални запаси
САЩ роди плана „Маршал“ за възстановяване на разрушените от войната икономики на западноевропейските страни. Но „Маршал“ не беше план за нов икономически- обществен модел, какъвто Сталин наложи на окупираните от него източноевропейски страни и какъвто неолиберализма ни наложи след 1989 г., а представляваше обикновени кредити, които се дадоха с единственото условие да се върнат.
Това развърза ръцете на западноевропейците и те започнаха да строят своята социална държава без да се съобразяват със САЩ и коренно различна от либералната американска държава, като заложиха в нея много демокрация и построиха правови държава. Своята демокрация европейците нарекоха реална, а американската-представителна.
Парите от „Маршал“ до цент влязоха в икономиките им и отидоха точно по предназначението си.
Но Маршал“ не стана главния фактор за вдигане на западноевропейските страни от от огромната разруха и загубата на човешки ресурси във войната, а главния фактор за това стана тяхната новородена правова държава, родена върху принципите на реалната демокрация, която ликвидира корупцията до основи и не позволи парите на „Маршал“ да бъдат изядени и окрадени от елитите им.
Както се окрадоха от българския политически елит 34 милиарда евро дадени на България от ЕС през последните 20 години за възстановяването на българската икономика и вместо да бъде възстановена, тя бе доокрадена с тези пари, а ново скроеният ни с тях политически елит елитът се превърна в олигархия от световна величина.
И това се извърши в България поради липса на правова държава в навечерието на "демократичния преход", която комунистите не успяха да изградят, за разлика от запада и осакатиха с идеологията си 2 поколения българи, като ги оставиха без познания за демокрация и правова държава.
Нито колониалните запаси на старите колонии-Англия, Франция, Холандия станаха причината за вдигане на тези страни от разрухата на войната. Колониалните запаси бяха унищожени и изчерпани още в първите години на страшната II Световна войната, донесла на Европа огромни разрушения и 40 милиона човешки жертви, след 1943 г. всички западни народи остават на жестока купонна система и живеят при огромна нищета и мизерия.
Правовата държава, родена върху принципите на развитата демокрация стана фактора на „германското чудо“, вдигнало Германия от разрушенията на войната.
Обаче, не всички европейски държави взеха Маршал. Например малка Финландия, която никога не е била колониална държава, а винаги е била най-бедната в Европа и много по-бедна от България, с огромни разрушения и човешки жертви във II Световна война не взе "Маршал" от страх да не разсърди огромния си съсед- СССР, въоръжен до зъби и победител във войната, но се вдигна от разрухата на войната изцяло със собствени сили, като разви демокрацията си и изгради силно правова държава, която ликвидира корупцията до основи. За последните 25 години Финландия си вдигна над 12 пъти БВП и стана една от най-богатите страни в Европа благодарение на своята реална демокрация със 250 милиарда БВП и над 3000 евро средна заплата за година 2013.
Най-новия исторически път на малка Финландия доказва тезата ми за градивната сила на реалната демокрация и правова държава на Европа.

България след 1989 г.-неолиберализъм и национална катастрофа
След многогодишни изследвания на България в контекста на Европа, ДРД“Идея за България“ стигнахме до до извода, че причината за достигнатата национална катастрофа на България през прехода е във внесения в Европа от САЩ през 80-те години НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ.
В България неолиберализма бе внесен от последния елит на БКП с направения план "Ран Ът" пребоядисана от комунистическа в "социалистическа" партия – БСП, която стана майката и кукловода на родената от неолиберализма политическа мафия и олигархично- мафиотска - мутренска система.
С плана "Ран Ът" бе сменена цялата обществена система на България от „социализъм“ в „неолиберален капитализъм“, без комунистите да използват никаква форма на демокрацията- допитване до народа.
Неолиберализмът спря развитието на българската демокрация още в зародиш, донесе на България олигархия и политическата мафия, която разграби икономиката и унищожи социалната държава; даде властта в ръцете на едрите корпорации и капиталите да управляват държавата и да унищожават средната класа с малкия и среден производител; да ограбват обществото и прибират половината обществен продукт за своите джобове с използване на политическата власт; върна обществените отношения във времето на началата фаза на хищническия капитализъм от края на 19 век.

Глобалният пазар на неолиберализма без граници и правова държава, още в началото си по партийно шуробаджанашка линия- КПСС-БКП -БСП свърза капиталите на българската олигархия с тези на руската. А те от своя страна се свързаха с американската олигархия  и естествено при такава връзка надделява по-силния. Малка България стана дъвка в устата на нашата и световна олигархия, които с обединени сили започнаха да експлоатират българския народ и го обезкръвяват, като заграбват и изнасят неговите национални богатства и пари. В периода след 1989 г до сега за 25 години олигархията на  България ограли и изнесе икономика на стойност над 100 милиарда долара.
Сега  почти всички влизащи капитали  в България са изнесените от местната олигархия в офшорните зони на глобалния пазар, смесени с руски и американски олигархически капитали и връщащи се под флага на фалшиви чужди фирми, с цел да пълнят касите на управляващите олигархични партии. Чрез тях Русия,САЩ и най-големите световни мошеници завладяват икономиката и националните богатства на България, правят я марионетка и сателит в техни ръце, изстискват парите на българските данъкоплатци и ги държат с най-ниски пенсии и заплати в света, направили са България страна на доизживяване. 
Ако Европа се души от една неолиберална олигархическа геополитическа сила- САЩ, то малка България е захваната и се души от КАПИТАЛИТЕ на олигархията на три големи геополитически сили- Турция, САЩ и Русия. Тези три олигархии са управляващи и в трите държави, а в Русия и Турция са установили еднолични авторитарни режими чрез управленията на Путин и Ердоган, под чиято диригентска палка се създава отряда на олигархията и те стоят начело и я управляват. И трите сили целят чрез глобалния пазар на неолиберализма да завземат икономиката на България и по този начин да завладеят българската земя и България. Техните смесени капитали сега пристигат в България под флага на чужди фирми и с тях завладяват националните богатства и парите на България, под замрежения поглед на на българския продажен и корумпиран до зъби политически управляващ елит от всички партийни цветове.

В България такива фирми със смесени капитали на нашата и световна олигархия са Дънди; Софийски води; големи предприятия за добив на метални подземни богатства-Челопеч, Елаците, Асарел Медет, рудниците на Горубсо и МДК Пирдоп; фирмите в енергоразпределението ЧЕЗ, Е.ON, EVN; фирмите в телекомуникационния сектор- БТК, мобилните оператори; Лукойл, посредническите газови и нефтени фирми при вноса на горива в целия отрасъл; мултинационални компании регистрирани в търговския ни регистър-Монсанто България ООД,Синджента България ЕООД (същата, предвиждаща в Африка инвестиции от 1 млрд долара в земеделски земи),Каргил България, ЕООД,Шеврон България, Експлорейшън енд Продъкшън - ЕООД и много други, владеещи предимно най-важните и най-печеливши отрасли от икономиката, националните подземни и надземни богатства.
Не случайно в тези отрасли първо се зародиха крупните олигарси  и мултимилионери,направили богатствата си за 1 петилетка и ограбващи труда на хората.

Най-голяма вина за днешното състояние на България има нейния политически елит от всички до сега управлявали партии, който използва липсата на правова държава да краде и разорява България и народа и.

Излязла от тоталитарната комунистическа система след 1989 г. без политическа система, млада демокрация България не успя да създаде нова политическа система, понеже попадна във водовъртежа на ставащите огромни идеологически промени в политическото пространство на Европа с навлизането на неолиберализма през 80-те години в Европа от САЩ, който унищожи старите леви и десни европейски политически сили и техните идеи и унифицира идейното политическо пространство на Европа само с едно мислене-неолибералното.
Българското политическо пространство след срутването на берлинската стена се оказа оголено, развитият европейски запад нямаше нови идеи и не можа да помогне на младите демокрации в източна Европа.
Раждащото се ново политическо пространство на България нямаше от къде да получи своите нови идеи и вместо идейни партии роди корпоративния (бизнес) политически модел от партии собственост на олигарси и мултимилионери, който донесе огромна корупция и ограбване на обществото, пладнешко разграбване на държавната собственост, унищожението на икономиката,над 4 милиона човешки ресурси и пълното разграждане на държавата.
С идването на ГЕРБ на власт 2009 г. започна да управлява директно финансовия олигархичен корпоративен кръг на Корпоративна и СиБанка собственост на двойката „ББ и ЦБ“, в който влизат корпоративните групировки" Мултигруп( преобразен в България в ТИМ) и Капитал", създадени от началния капитал даден им от основателите на БСП - последния елит на БКП от 9 души около Луканов, създали кръга „Монтерей“, откраднали половината външен дълг натрупан в периода 1985-1989г. и изгубения за една нощ 2 милиарда долара валутен резерв и 25 това злато при първото правителство на Луканов 1990 г.
Тези финансово корпоративни групировки са преплетени като свинските черва, гиздени при правителството на СДС-Костов, доизкусурявани от ГЕРБ-Бойко Борисов и намиращи се винаги под мощната мишница и диригентска палка на най-големия партиен олигарх и главния кукловед на прехода-БСП, която роди всички останали партии и ги  снабди  с начален капитал.
Другата управлявала партия през прехода-НДСВ е творение и придатък на БСП от нейните изнесени в лондонски банки капитали от Лукановия елит.
А ДПС е създадена също от БСП като придатък( еничарския и корупс), хранеща се от нейния търбух.
Като придатък на БСП и с капиталите и е създадена нейната проформа „опозиция“- АТАКА, издържана от олигархични руско-български смесени капитали. Същата е новосъздадената партия на СКАТ с много патриотичното име НФСБ, перяща капитали идващи от същия извор на АТАКА. Трите партии са известни и като „партии на Путин“, които работят за интересите на путиновите олигарси в икономиката на България и са станали много „удобна опозиция“ на двете най големи олигархични партии- БСП и ГЕРБ.
В партийния регистър на България "спят" с по 1 човек още 300 партии, създадени от капиталите големите партии, за "дълбока резерва" и чрез тях големите партии отново да се доберат до властта.
Олигархичната двойка „ ББ и ЦБ“ използва политическата власт между 2006 и 2013 г. да върти абсолютно незаконно от обществото( но узаконено от цялата олигархия) всички държавни пари- държавен бюджет, резерв, парите от публичните здравни и социални фондове в своите две банки -Корпоративна и СиБанка, като прибираше цялата лихва в джоба си, без да внесе нито цент в държавната хазна. Така изчезна и миража за увеличаване на най-ниските персии и заплати на най-бедните граждани на Европа- българите.
Другото, което започна ГЕРБ-овата олигархия е да извади закон с който банките да сменят произволно нивото на лихвите си, без да бъдат контролирани от държавата. Даже въведе и лихва върху депозита, която я няма никъде другаде в Европа.
Олигархията продължи да управлява и след правителството на ГЕРБ, с рокада между олигархичните кланове. Новото правителство на БСП-Орешарски 2013 г. е управление на олигархията на БСП, която си смени местото си с олигархията на ГЕРБ. Олигарсите на БСП, както и олигарсите на ГЕРБ седят директно в ръководството на партиите.
Корпоративна банка бе създадена с 6 милиарда долара идващи от Саудитска Арабия и Катар( зад които стои Турция) и парите на Цветелина Бориславова. Сега за да прибере тези 6 милиарда, олигархията иска да продаде на тези арабски страни закупената от нея на безценица милиони декари земя за милиарди валута, които ще вкара в личния си джоб, нехаейки, че ще докара ново чуждоземно робство на народа си.
Не случайно първата крачка на правителство на Орешарски бе веднага са смени директора на Корпоративна банка, за да влизат печалбите на банката в джобовете на тяхната олигархия и да свали мораториума за продажба на селскостопанска земя на чужденци.

Олигархията в България започна и своето окрупняване. Сега останаха да управляват двата най -мощни олигархични кръгове на БСП и ГЕРБ, които прибраха под крилото си олигархията на СДС и НДСВ и дирижират парламентарните избори, извършващи огромни фалшификации чрез политизирания и притежаван от партии избирателен закон, непроменен 25 години. Сега двете най-големи олигархични партии БСП и ГЕРБ определиха състава на новия парламент в последните парламентарни избори, като вкараха в него само „разрешените“ от тях партии- слугинажната на БСП партия -ДПС и изкуствено създадената и дирижирана от тях „опозиция“- АТАКА.

Европа знае за случващото се в България и говори открито, че престъпниците в България вместо да се намират в затворите, свободно се разхождат на свобода или се намират в Парламента и управляват държавата. Прогресивните хора на Европа намират България за най-мафиотската страна, с най -голямата политическа мафия, бълваща организирана престъпност и пропущаща емиграцията от Турция и бежанския поток от Близкия изток към ЕС. За това на България за втори път 2013 г. бе отказано влизането в Шенген. (Приложение 12)

Сега в българското общество липсва не "Месия, Спасител, Юнак, Бате"( такива има в бол в парламента си) ,а ГРАДИВНА ИДЕЯ за развитите на България следващите 50 години. Липсва и познание за реалната демокрация и правова държава, който идеал е донесъл материалното и духовно благополучие на западноевропейските страни.
Когато западна Европа непосредствено след II Световна война ражда своя идеал за реална демокрация и правова държава, в същото време българското общество живее в тоталитарната комунистическа система без демокрация и правова държава, а след 1989 г. в попада в тоталитарна неолиберална олигархична система, приличаща досущ на комунистическата и докарана пак от комунистите и това става причината България да попадне в клоаката на Европа, да стане най -бедната страна, с най-голямата политическа мафия, откъсна я от Европа за трети път в нейната над 1300 държавна история от Европа и я завря в Босфора!

Борбата срещу неолиберализма и неговото прогонване от България и Европа

Въпреки атаките на неолиберализма и след разразилата се световната финансова криза от неолиберален САЩ и въпреки загубата на политическите си носители, европейската социална държава, изграждана от долу нагоре с реална демокрация и активното участие на всички свои граждани, издържа на атаките на неолиберализма, показа своята жизненост и дълбоко хуманна същност.
Европейците много обичат, защитават и пазят своята социална държава и всички протести, които стават сега в Европа са за защита на европейската социална държава от атаките на неолиберализма.

'ДРД Идея за България' стига до извода, че неолиберализмът трябва да бъде прогонен от България и Европа и това може да стане само със силна опозиционна идеология, като нова лява политическа идея.
Макар социалната европейска държава остана без политически носители, нейната лява идея не бе унищожена от неолиберализма и тя трябва да намери новите си политически носители, които отново да приемат"социалната държава" за своя нова идеология, за да бъде продължено нейното развитие.
Проблема, обаче, остава в същността на новата лява идеология, която цяла Европа търси сега. Мисията на първоначалната лява идеология на социалната държава "марксическата" е реализирана напълно в западноевропейската социална държава, тя не е вече актуална.
Нужна е нова лява идеология за по-нататъшното развитие на социалната европейска държава.

До сега социалната държава бе разглеждана единствено откъм нейната социална същност.
ДРД"Идея за България" направи нов тип "дефиниция на социалната европейска държава", като за първи път в Европа я разгледа откъм демократичен и правов аспект и достигна до извода , че разковничето за успеха на западноевропейската социална държава е нейната "реална демокрация," върху чийто основа се изгражда правовата и социална същност на държавата. Социалната европейска държава е стъпила върху солидната основа на своята "реална демокрация" и с нейните принципи е построила високо развита правова държава, с която обществата достигнаха огромен просперитет и станаха богати.

Защо реалната демокрация и правова държава определяме за новата лява политическа идея на Европа?

Казано накратко, от 30 години в Европа се наблюдава огромен дисбаланс в политическото пространство. Има само едно дясно- неолиберализъм без нито едно ляво. Неолиберализмът е крайно дясна и реакционна идеология, отричаща демокрацията и правова държава. Поради липса на противоположна и противопоставяща се идеология неолиберализъм безпрепятствено се шири и нанася огромни щети на човечеството.
За да бъде победен и прогонен от Европа, трябва да бъде възстановен баланса в политическото и пространство, като срещу него се изправи противоположна идеология и непременно лява, стъпила на друг фундамент от предишната лява идеология- социалната държава.
Вече споменахме, че предишния фундамент на социалната държава-“марксизма“ е реализиран и изчерпан. Нужен е нов фундамент на който социалната държава да стъпи и продължи своето развитие.
След дълги наблюдения на процесите в Европа течащи в последните 20 години, ние стигнахме до крайния извод, че този нов фундамент може да бъде родения от социалната европейска държава нов демократичен модел "реалната демокрация" и нейната "правова държава".
Марксизмът не бе заложил демокрацията в теориите на неговите създатели, нито говори за правова държава, за това и роди уродливата политическа комунистическа тоталитарна система в източна Европа.
Европейския социален модел welfare state с раждането си заложи желязно правило на Европа да има програс само там, където се изгражда и развива демокрацията. Демокрацията и правовата държава донесоха просперитета на западноевропейските народи, вдигнаха ги от пепелищата на II Световна война, изградиха едни от най-мощните икономики в света, направиха ги богати.
Естествено е европеецът да приема своята демокрация и социалната справедливост на своята държава welfare state за градивно ляво, защото с тях той е градял непрекъснато и само във възходяща линия, създавал е само материални и духовни блага.
Европеецът вече е видял и разбрал със сетивата си, че това, което отрича демокрацията и правовата държава -неолиберализма не гради, а разгражда вече построеното от демокрацията и деградира ценностната система на обществото. Това деградивно дясно, донесло само мъки, бедност и мизерия, трябва бъда победено и прогонено.
Ето защо в Европа е започнала и се развива новата си социална революция, като естествено продължение на нейната стара и голяма традиция- Френската революция за свобода и независимост, социалност, равенство, справедливост.

Сега Европа хвърля за борба с неолиберализма своята реална демокрация и правова държава. А и двете се раждат след ВСВойна. Специално правовата държава се изгражда на принципите на реалната демокрация.
„Реалната демокрация“ е нещо много по-конкретно от „демокрация“ въобще. От класическа Гърция до ВСВойна на 20 -ти век демокрацията се разбира само в нейния класически вид роден на гръцката агора. И до ВСВойна няма нито един философ да говори за реална демокрация и правова държава, включително и Маркс, който говори отвлечено за демокрацията, с мимоходом споменаване в нейния класически вид, но не я развива като реална демокрация и не е неин родител. В „Капитала“ си Маркс не говори за демокрация въобще, а описва и намира формулата на капитализма, която начертава пътищата за борба срещу него и ражда лявата политическа идея на Европа.
В „Комунистическия манифест“ Марк и Енгелс дават своята тактиката за политическа борба срещу капитализма като „диктатура на пролетарията“, която се използва единствено от комунистите. Тази тактика не ражда демокрация , а тоталитарната сталинистка комунистическа държава, провалила се именно поради липса на заложена демокрация в нея.
До ВСВойна никой в Европа не е упражнявал каква да е демокрация, имало е само авторитарни монархически и тоталитарни фашистки и комунистически режими, които са държели Европа в постоянни нон стоп и унищожителни войни.
Реалната демокрация на европейската социална държава, родена след ВСВойна в края на 50-те години, сложи на мястото на войната мира и демокрацията и от тогава вече 67 години е гарант за мира в Европа.
Но Маркс няма никакво участие в това и кой да е философ от преди ВСВойна. Реалната демокрация не е творение на никой философ, а е творение само на европейските народи.

ДРД"Идея за България" първа в Европа формулира принципите на реалната демокрация и ги вгради в новия тип "Дефиниция на социалната европейска държава"(приложение 6).

Същевременно 'ДРД Идея за България' представя принципите на реалната демокрация за нова лява политическа идея за борба с изключително реакционния неолиберализъм, който донесе на българския народ в последните 24 години престъпна олигархия, политическа мафия и огромна национална и хуманитарна катастрофа. (Приложение 7)

На принципите на реалната демокрация Движението изгради перспективна ДОКТРИНА за развитието на България като правова и социална държава по пътя на най-добрите европейски държави. Там е събран и обработен целия европейски опит с предложения за борба срещу неолиберализма и се търсят най-ефикасните начини и механизми за минимизиране щетите на неолиберализма в България и прогонването му.
(Приложение 8).

Отделно, за да види новата лявата политическа идея ясно лицето на своя враг и рушител на социалната държава-неолиберализма, родил мутренско- бандитския преход и настоящето политическо статукво на България, ДРД "Идея за България" изследва дълго неолиберализма на научна основа и формулира основните принципи на които се гради неолибералната идеология, определи неговите основни черти, по които се различава от "класическия капитализъм", действал преди него до ВСВойна и описан от Маркс в "Капитала", с цел да въоръжи българската интелигенция със знание и тя да намери верните опозиционни пътища за неговото прогонване от България.( приложения 9, 10 и 11).

Формулиране принципите на реалната демокрация, на неолиберализма и доктрината за България е приносът на ДРД"Идея за България" в борбата на българския народ за освобождение от новото олигархично-мафиотско робство, също и принос в изграждането на новата лява политическа идея и ляв политически фронт на Европа и България.

Вече наблюдаваме в Европа да набира сили на новата социална революция срещу неолиберализма в най-засегнатите от неолиберализма страни от Южна Европа с раждането на нови леви антинеолиберални политически сили под формата на масови граждански политически движения, носители на новата лява политическа идея за борба срещу неолиберализма като Исландското национално антинеолиберално движение , СИРИЗА-Гърция, „Движение 5 звезди“(Грилините) в Италия.
Малкия исландски народ първи започна в Европа и извърши успешно социалната си революция, даде истински урок по демокрация и показа умението да си служи с нейните лостове, като с референдум отказа да плаща външните си дългове на частните английски, американски и холандски банки, национализира банките си , опандизи банкерите си и постави "усмирителна риза" на частните банки, нака затвори вратите на държавата си за глобалния пазар на неолиберализма.

ДРД" Идея за България" следва техния път и се явява първото антинеолиберално движение в страните от източна Европа.

ДРД" Идея за България" счита, че борбата срещу неолиберализма трябва да следва следните принципи:

(1) Да се търсят и намерят пътища за развитие на социалната държава и игнориране и поставяне "усмирителна риза" върху недъзите на неолиберализма, които я рушат - "глобалния пазар", "частните банки"( финансовата олигархия) и справяне с огромните външни дългове на страните.

(2)Борбата срещу неолиберализма може да се води само с лостовете на държавата и залагане на принципите на "реалната демокрация"- народовластието и правовата държава.

(3)Успех може да се постигне само ако се засили ролята на националната държава, като се наблегне върху изграждане на добра социална държава.

(4) Но за да се построи добра социална държава е необходимо първо да се построи добра правова държава, която ще съблюдава и защитава конституционните права на гражданите, да спре корупцията във висшите етажи на властта с крадене на обществения продукт.

Както са успели да се справят с корупцията правовите държави на развитите европейски социални държави от северна и средна Европа и където навлизането на неолиберализма и появата на финансова олигархия от частни банки бе спряно със силата на правовата им държава.
Правовата държава със силата на върховенството на закона ще съблюдава прилагането на конституцията и конституционните права на гражданите, принципите на реалната демокрация и най- вече главния и принцип-народовластието.

Именно липсата на добре работеща правова държава в страните от южна и източна Европа стана причината за навлизането на неолиберализма и разрушаването на икономиката и социалната им държава.

(5) Срещу недъзите на глобалния пазар, може да се борим с вътрешни механизми на националната държава, които да спират навлизането на мръсни чужди капитали отвън и изнасянето на капитали и производства в офшорни зони с нископлатен труд и се стимулира развитието на силно производителна икономика на национално ниво.
В ЕС ние сме 100% независими суверенни държави, тъй като ЕС не е държава, нито конфедерация, нито федерация, няма обща съдебна система и си служи с пожелателни директиви. Всичко зависи от демократичното съзнане на управляващия политичесик елит, дали той работи единствено за обществените и държавни интереси и приема само такива директиви на ЕК, които отговарят на националните интереси на държавата и народа му.
Следователно, съдбата на всяка страна в ЕС зависи от нивото на демокрацията и и народът и има само един избор- да развива своята демокрация и гради правова държава, ако иска да постигне просперитета на развитите и богатите страни в ЕС.

(6) Нужно да се сменят правилата и връщане към първоначалните принципи на социалната държава. Да не се дава повече превес на парите и фискалната политика, което е чиста неолиберална политика, а да се дава превес на икономиката със стимулиране от страна на държавата на производството и създаване на силно производителна национален тип икономика, която да произвежда от птиче мляко и задоволява първо местния пазар. Това може да стане с търсене на нови форми от държавата за подпомагане на средната класа, като нова държавна политика насочена за  за подпомагане на малката и средна фирма и нейния старт, които заемат вече 50% от средната класа на социалната държава.
Именно игнорирането на малката и средна фирма и липсата на адекватна държавна политика руши средната класа и социалната държава, задушава и спира развитието на икономиката й. И това може да стане само по законодателен път, със закони приети с мнозинство в парламентите.

(6)Глобалният пазар на неолиберализма може да се озапти най-добре на Брюкселско нивокато обща политика за ЕС,насочена към запазване на ЕС и еврото, стабилизиране и развитие на ЕС.
За това новите антинеолиберални движения трябва да са поддръжници на ЕС и еврото и да се борят за сваляне на неолибералното ръководство на ЕС и заменянето му с такова, което е носител на модела на европейската социална държава и принципите на нейната реална демокрация.

За това ДРД"Идея за България" призовава към обединение на всички антинеолиберални движения в Европа в нов съюз, които с лостовете на демокрацията- съзнанието на обществото и доброволния вот на избирателите ( политическа борба и пътища) да свалят неолибералните правителства в отделните страни, да завладеят Европейския парламент и свалят неолибералите от ръководството на ЕС и вградят по законодателен път принципите на реалната демокрация в ново законодателство на ЕС, а моделът на европейската социална държава да стане всеобщ и тържествуваш модел на всички европейски народи и членки на ЕС.

"Движение за реална демокрация-Идея за България" търси и изследва други анти-неолиберални движения в Европа и поема инициативата да ги обедини в нов "Европейската анти-неолиберален съюз", за да направи борбата им по-ефективно.

Автор: Дора Апостолова
октомври 2013 г.
актуализирано на 11 февруари 2014 г.

P.S. Авторката говори от името на основаното от нея "Движение за реална демокрация-Идея за България"( ДРД"Идея за България") " на което тя е главен идеолог и  автор на неговата политическа идея "За реална демокрация, социална и правова държава".

Приложения от наши материали:

1. "Сравнителна обществено-политическа картина между България и Германия"
   
   1а Aмерикански документален филм "Представителната демокрация НЕ Е демокрация "

2. За лицемерието на едно посланическо писмо против олигархичното ни статукво и един нашенски анализ за него

3. Секретният доклад на Джеймс Пардю-“BULGARIAN ORGANIZED CRIME“ By: AMBASSADOR JAMES PARDEW

4. „Изгубеният рай“ от Владимир Владимиров, Чикаго

5. Нашето представяне на филма"ОБСАДА.Неолиберализмът заробва демокрацията“

6. ДЕФИНИЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАВОВА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

7. РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА/ПРАВОВА ДЪРЖАВА - НОВАТА ЛЯВА ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕЯ

8. ДОКТРИНА

9. АМЕРИКАНСКИЯТ НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМИ СОЦИАЛНАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА
   

10. Рубрика "НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ"
    

11. Рубрика “Социална държава”.

12. Има две страни в Европа, в които на мафиятае дадена власт - Италия и България

13. Интервю с МАРИН ЛЬО ПЕН
    
    За авторката -Дора Апостолова ще прочетете повече в нейния натиснете БЛОГ