Препоръчвам това интервю на всеки!
Две неща в него, казани от проф. Бек, правят впечатление.
Първо- той говори за мерки за изгонване на неолиберализма и достига до моите изводи, че той може да бъде прогонен не само с икономически мерки, а преди всички "със смяна на политиката", т.е с политическа борба в Парламента, изразяваща се с големи законодателни реформи, която да преходи икономическите мерки. Икономическите мерки се налагат със закони, законът се гради в законодателния орган-Парламента и се одобрява със законодателно мнозинство, а в Парламента се влиза само по политически път.
Т.е да дойде на власт такъв политически субект, който по законодателен път да извърши големи политически реформи, които могат само да спрат навлизането и вършеенето на неолиберализма и да отворят пътя за икономическите реформи.
След избухването на неолибералната криза в САЩ 2007г. и разпорстранението и по цял свят в Европа се видя, че там, където има силно действаща правова държава, неолиберализмът не успя да навлезе и разруши социалната им държава, той беше спрян на границата от правовата им държава, това са 8-те най-развити социални и правови държави от северна и средна Европа -Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария. Неолиберализмът навлезе само там, където слабо действа правовата държава- в протестиращите страни на Южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Португалия, отчасти в Белгия, Франция, Ирландия и бившия комунистически блок от източна и централна Еворпа, където неолиберализмът е силно навлязъл и ги е превърнал в пълни американски сателити.
Да не говорим в приелата напълно неолибералния модел от САЩ- Англия, наричана-"пуделът на САЩ".
А правовата държава се създава на трите основни принципа"народовластие,антикорупция и деполитизация" на демократичния модел на европейската welfare state -РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, чийто принципи аз формулирах и представих за новата лява политическа идея на Европа за борба с крайно десния реакционен неолиберализъм.
Проф. Улрих Бек също говори за нуждата"политиката да се смени в наднационалин рамки".т.е в Брюксел да се смени неолибералното ръководство на ЕС със социално ориентирано(т.е европейско, а не назначавано от САЩ) и това може да стане само с политическа борба-на един нов антинеолиберален съюз на нов тип партии, носители на новата лява политически идея на Европа-реалната демокрация, който с лостовете на демокрацията- "съзнанието и доброволния вот на избирателите" да се стреми да захванат властта на национално и брюкселско ниво, като алиансът да атакува Европарламента и влезе с мнозинство в него, за да промени курсът на развитие на ЕС и го измъкне от ръцете на САЩ и неолиберализма.
Второто, което проф. Улрих Бек казва е нуждата от инвестиране в "социално обединена Европа".
Инвестицията за създаването на "социално обединена Европа" не е икономическа, нито финансова, а е в "налагане на Брюкселско ниво на нов европейски социален и обществен модел" и това може да бъде моделът на социалната европейска държава(welfare state).
Проблемът е в това, че Европа не бе успяла да създаде цялостна наука за своята welfare state, макар да е работила много по въпроса.
Навлизането на неолиберализма през 70-те 80-те години в Европа спря създаването и. Нужно е създаването на цялостна наука за европейската welfare state.
Това го прозрях преди две години и създадох новия тип дефиниция на welfare state като я разгледах за първи път не само от социален, но и от правов и демократичен аспект.
"ДЕФИНИЦИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА И ПРАВОВА ДЪРЖАВА".
Европейски народи вече разбраха и поеха този път на борба срещу неолиберализма. Като гъби никнат антинеолиберални масови граждански движения в отделните страни. Най успешното е на Бепе Грило "Движение 5 звезди" ( Грилините)в Италия. Грилините бързо създадоха масово многомилионно гражданско движение със свое политическо представителство и още веднага, с първото си участие в парламентарните избори, успяха да влезнат със силно присъствие в Парламента.
В Европа успешно се надига новата антинеолиберална социална революция.
ДРД "Идея за България " следва пътя на Грилините.
Автор: Дора Апостолова
Авторски материал на "Идея за България"
20 юни 2013 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Интервю с Улрих Бек
В момента сме изправени пред това, което бих нарекъл "космополитен императив" - дали да отидем към "още повече Европа", или да оставим всичко да се срине, казва проф. Улрих Бек
Улрих Бек e един от най-авторитетните европейски социални мислители. Сдобива се със световна слава след излизането на книгата му "Рисковото общество: По пътя на една друга модерност", нареждана сред 20-те най-влиятелни социологически трудове на века. Той е сред най-цитираните автори в научните среди, както и най-търсените публицисти във формиращите обществено мнение медии - "Шпигел", "Ди Цайт", "Гардиан", "Монд", "Ел Паис" и др. Улрих Бек е професор в Мюнхенския университет, Харвард и Лондонското училище за икономика и политически науки.
Заедно с Даниел Кон-Бендит е инициатор на Манифеста за преизграждане на Европа отдолу, наречен "Европа - това сме ние". Преди дни в София се състоя премиерата на последната му книга "Германска Европа - новите властови пейзажи под знака на кризата". Проф. Бек беше удостоен с титлата "доктор хонорис кауза" на Софийския университет.
- Г-н Бек, спасяема ли е обединена Европа?
- Да, убеден съм, че е спасяема. Европа почти винаги е била в криза, но тази, която преживяваме, е по-особена, има по-скоро екзистенциални измерения, макар да се приема за икономическа. Ще дам пример с еврото. Мислеше се и продължава да се мисли, че тъкмо въвеждането на еврото при очевидно неравностойни икономики предизвика кризата. Но в онези оптимистични времена се разчиташе, че тази криза ще роди политически решения, които да я преодолеят.
Никой не е направил еврото злонамерено, за да има криза, както и никой не може да предполага, че ако се откажем от него, кризата ще изчезне. Общата несигурност обаче трудно може да се преодолее с икономически мерки, по-скоро тя се задълбочава чрез тях. Затова и трябва да се насочим към промяна на политиката. Еврото е израз на европейската идея, сама по себе си политическа, и отказът от него е отказ и от идеята за Европа.
- В кризата вие съзирате възможност за изграждане на нова, федералистка Европа с нов обществен договор. Но не е ли утопия да се лекуват дефектите на Европа с още повече Европа? Бащите на ЕС с тяхната вяра в обществения договор, почти с наивността на Русо, отдавна са заменени от безлични технократи, а мечтите им - от хиляди лобистки кантори.
- Това е може би най-често срещаният аргумент срещу онези, които смятаме, че трябва да има още повече Европа. Бих оприличил ситуацията на един провален брак. Страхът от раздялата води дотам, че хората продължават да живеят заедно насила. В такава ситуация си струва да потърсим отново онези основания, които ще ни позволят да продължим да живеем заедно, но вече не със страх, а с оптимизъм, че са възможни други, нелицемерни решения. Това е свързано с едно по-фундаментално преосмисляне на това какво представлява Европа?
Тук не става дума само за обществен договор, а за друг тип ангажимент на по-големи общности, които вече не са само национални. В момента стоим пред това, което бих нарекъл "космополитен императив". Този императив ни поставя пред алтернативата дали да оставим всичко да се провали, или да се съпротивляваме с други възможни решения. Последното обаче изисква от нас друг тип ангажименти, за да може в крайна сметка да постигнем онова, което смятаме за цел - да решим дали да има повече Европа, или просто да оставим всичко да се разпадне като в брак, където се унищожава всичко, за да не може никой да излезе от него с подозирана от другия печалба. Пропастта, която стои пред нас, от една страна, сякаш инстинктивно ни привлича да скочим, но от друга - ни кара да търсим спасителни решения. Съгласете се, че последното е също инстинкт, струва ми се далеч по-жизнен.
- Увеличаването на дозата "Европа" засега като че ли дава обратен ефект - засилват се тенденциите към национализъм, към фашизоидни решения. България също не прави изключение...
- Това, за което говорите, е политическа реалност. Тя не бива да ни отказва от идеята за повече Европа. Повече Европа не означава засилване на тези тенденции, а напротив - търсене на алтернативи, които да не позволят идеята за Европа да залитне към осъществяването си в една наднационална държава, която да потиска националните държави. Това предполага по-хлабав федерализъм от този, който се свързва с наднационалната свръхдържава. Но същевременно това означава и надмогване на националните егоизми. Национализмът от стар тип, който кошмарно преживяхме близо два века, е всъщност най-големият враг на нациите, а и на Европа. Затова съм убеден, че един европейски национализъм е тъкмо начинът да бъдат разгледани по нов, съответстващ на епохата на глобализация начин самите национални интереси.
- Как може да се преодолее съпротивата на хората, които се противопоставят на тази идея?
- Европейските работници, например, със сигурност губят от една такава по-голяма Европа. Тъкмо онези, които попадат под конкуренцията на работници от други нации, се виждат много застрашени от тази реалност на неолиберална Европа. И естествено реагират изолационистки. Ала тъкмо тази друга Европа, за която аз говоря непрестанно, трябва да гарантира правата на всички работници, а не да привилегирова едни за сметка на други и да провежда егоистични политики, делейки държавите на развити и неразвити, първа и втора класа и т.н. Следователно става дума за реабилитация на идеята за държавата на благоденствието и социалната сигурност в европейски мащаби, а не само в Германия, например. Тук, разбира се, възниква въпросът кой ще финансира подобно начинание. Досега тези неща се решаваха обикновено с национални данъчни системи, но вече виждаме как във все повече европейски страни, не само социалдемократически, набира сила идеята това да става чрез много по-строг регламент на транзакциите, регулация на банковия капитал, който очевидно не е заинтересован от подобни мерки. Тази нова Европа, за която говоря, трябва да се погрижи най-напред за преодоляване на социалните неравенства в самата себе си - по възможност на една скорост за всички. Защото обедняването, увеличаването на масата на социално пренебрегнатите и изолираните е все по-реална заплаха.
- Твърдите, че мерките за овладяване на сегашната криза се свеждат до следното: държавен социализъм за богатите и банките и неолиберализъм за средните и бедните слоеве? Как може да се преодолее тази несправедливост?
- Това разделение е повече от очевидно. Достатъчно е да ви дам пример с лицемерното разпределение на тежестите за борба с т. нар. криза. Банките, които би трябвало да фалират, бяха спасени с типично социалистически държавни и дори наддържавни мерки. След това обаче, за да компенсират разходите, държавите прехвърлиха тежестите върху по-бедни и все по-многочислени прослойки със съответни ограничения за социални разходи - за пенсионери, безработни, студенти, работещи. Нали трябваше все някак да оправдаят този държавен социализъм спрямо банките. Това е нещо, което винаги ме е учудвало - всички т. нар. правилно мислещи политици се правят, сякаш нищо не е станало. Спасени по този начин, банките или тези, които са виновни за кризата, изведнъж прехвърлиха проблемите си и към отделни национални държави, които започнаха да се класират - едни за отличници, други за изоставащи, макар че всички те понасят негативните последици от кризата.
- Възможен ли е реванш на политиката срещу пазара?
- Разбира се. Това е не просто възможност, а необходимост. Преди години германският външен министър Йошка Фишер бе казал, че срещу пазара не може да се прави политика. Сега обаче все по-смело се чува обратното: че са нужни политически, включително институционални средства за противопоставяне на икономическата криза. Това е и основната идея на съперника на Ангела Меркел за канцлерския пост - кандидата на социалдемократите Пеер Щайнбрюк, който настоява за още по-строга регулация на финансовите пазари с политически средства. Но тази идея трябва да прекрачи строго националните граници, за да има ефект.
- Казвате, че Европа вече има телефон и той се намира в Германия. Само че на него отговоря Меркиавели, според вашата игрословица, събираща Меркел и Макиавели. Как така 70 години след края на Втората световна война отново Германия е икономически лидер в Европа?
- Стилът "меркиавели" се състои в това никога да не заемаш категорична позиция - нито "да", нито "не", а "може би". Случайността обаче претвори това колебание в лидерство. Меркел се озова в ролята на случайно избран император, който нямаше намерение да става такъв. Иначе немското лидерство не бива да се приписва като особена заслуга на германската нация. По-скоро бе плод на историческата ситуация и изненада дори самите немци.
Аз предвиждам промяна в поведението на Меркиавели след изборите и отдаването на по-голяма тежест на социалните политики. Доколкото познавам Меркел и нейния стил, неслучайно сравнен с макиавелистките принципи, съм убеден, че тя ще направи всичко възможно, за да спаси еврото, дори и с отказ от досегашната политика на спестявания и орязване на социалните разходи. Това днес е и начинът да имаме европейска Германия, а не германска Европа, припомним ли някогашната мечта на Томас Ман.
Публикувано на 20 юни 2013 г.