е роден 1953г. в гр. Бургас.
Завършил е българска филилогия и история през 1978 г. във Великотърновският университет " Кирил и Методий".
Работил е като възпитател, учител, директор на училище и журналист.
Първото си стихотворение публикува във в-к "Учителско дело". Преди 1989г. е бил секретар на литературен клуб "Пеньо Пенев" в гр. Пловдив и редактор на литературното списание "Хълмове" към Профсъюзен дом - Пловдив.
Прави опит, заедно с други пловдивски поети, за издаване на независимо литературно списание, но до такова издание така и не се стига.
През този период работи усилено и публикува свои творби в периодичния печат в Пловдив, Бургас и София, негови стихотворения излизат в сп. "Тракия", "Отечество", "Пламък", "Море" и др. издания.
По-късно, през 1993г. част от тези творби са поместени в първата му книга: "Физика на поезията".
След 1989г. живее и работи последователно в Пловдив, Бургас и Поморие, където е редактор на литературното списание "Яр", излизащо до 2000г.
Край морето се раждат идеите за другите му две книги: "Моето място" - поезия и "Папурният бряг" - разкази, които излизат от печат в Бургас през 2008г.
Член е на бургаския литературен клуб "Артпиерия", участва в рецитали и литературни четения, където представя творбите си.
Новите си творби публикува в литературния сайт "Хулите", където подготвя за печат следващите си книги: "Бавни пътешествия в залива" и "Тайното евангелие на Тома" - проза, и "Буквални метафори" - поезия. е-мейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
ВСИЧКИ СПЯТ
У нас отдавна всички спят
или се правят на заспали.
Едни - защото ги надвил гладът,
а другите - защото са преяли.
И както в оня царски двор,
/ но царят е офейкал /,
спят съдии, спи прокурор
с престъпникът на пейката.
Заспал владика, а до него поп,
спи права славно църквата,
не можеш ги събуди с топ,
спят, даже и похъркват.
Ти казваш: "Бог ще им прости!"
Но него кой го чува?
А може би не къртиш здраво ти,
а само дремеш и сънуваш...
Сънува българинът как яде.
И пак държавен е бостанът!
А ромът пък дори насън краде,
каквото е останало...
Сънува нашият велик войник
маршалски жезъл в раницата.
Сънува и продажен политик
все мекото на баницата.
И на децата дал вълшебен прах,
сънят не ги пожалил,
направо пред училищният праг,
учителите - до един заспали.
В държавата, като във гроб,
спи лекарят, когото някой чака,
спят пътници в трамвай или метро,
а върху релсите заспал е влака.
Селата спят и градовете,
спи кротко огънят в камината.
И сякаш спим не двадесет и две,
а цели сто години.
Спи даже гордият Балкан,
спи майката му стара!
Ти виж: като заспал вулкан
е цялата България...
А гърците не спират да квичат!
Един от тях, уплашен и учуден,
шепти: "Виж, българите спят!
С-с-с-т! Тихо, да не ги събудим..."
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД
Той винаги работи здраво,
без дъх изкачва се и слиза,
и заедно с потта, направо
душата му излиза.
Така вършеел - все наляво:
напред към комунизма!
И кой му крив, че все направо
душата му излиза?
А някога жените прали -
все в кръв били му ризите.
Понякога с кръвта, направо
душата му излизала.
И не за спомена за славата,
когато бил железен,
да търси свобода, направо
душата му излезе.
И само ще ми каже: "Браво,
до мен си уж, наблизо,
ела сега и виж, направо
душата ми излиза!
О, ти, поете, луда главо,
как искаш да въстана?!
Не виждаш ли, на мен, направо
душа не ми остана..."
O,ЧОВЕКО
Макар, че тъпкани с пари са банките,
не струват вече пукната пара.
Богатите таковаха им мамката,
подложиха ни динена кора.
Европа ей така се изпързаля.
И в този двадесет и първи век
направо от Америка до Азия
на две е разделен човек.
И трябва този свят да е във криза,
за да се види, че не струва буца сол.
На тези, дето не си знаят ризите,
народът им е тръгнал гол.
Виж как едните си живеят в рая,
за другите не дават пет пари!
Не си могъл да вържеш двата края?
Такива като тебе - огън ги гори...
И ти сега на никого не трябваш,
и за животът ти не дават грош.
Да, в техните ръце сега е хляба.
Но в твоите ръце пък има нож...
Бил Клинтън ли - или Бин Ладен?
Кого сега от двамата да избереш?
О, ти, човеко, за любов си гладен,
но много бой ще има да ядеш!
ЗАДАЧАТА
Сънувах аз веднъж, че съм на кръстопът
и сякаш всички дяволи насреща ми
вървят.
От ляво е тунел и идва черен влак,
отпред пък трактор - с дяволския знак.
Назад затворила е пътя ми скала,
от дясно като бесен - змей с кола...
И пита се в задачата сега какво да правя?
Един ми казва: "Трябва да вървиш
направо!"
Друг казва ми, че трябва да се кача на
влака.
И вътре щях да бъда с двата леви крака...
Донесе трети пък в съня ми кирка и
лопата.
Да си направя вход към ада през скалата.
Четвърти, като някой, същи дявол мазен,
моли се, братко - каза - да не те
размажат!
Петият пък много приличаше на поп,
тъй каза: "Май ще трябва да ти копая
гроб..."
И както бях изпаднал в безизходица, от
раз,
накрая взех, че просто се събудих аз!
Така и тя, за двадесет и две години,
какво ли през главата и не мина...
Не знаеш ти кой път да хванеш и се чудиш?
О, време е, Българийо, сега да се събудиш!
Автор:Тома Троев
Повече за автора в неговия БЛОГ