„Моделът на финландската социална държава може да спаси ЕС, Европа и България”-до този извод стигнах в година 2011 когато публикувах тази статия с първите ми изводи за неолиберализма,  след като 7 години търсих причината източна Европа да изпадне в хуманитарна катастрофа в последите 22 години по пътя на демокрацията си, с желанието да помогна на моята родина България, която в последните 22 години "демократичен преход" не постигна никакво положително развитие, а напротив- изпадна в пълен регрес,  икономиката и социалната и система бяха напълно унищожени, държавата ограбена,  загуби над 3,5 милиона човешки ресурси, населението и почти се смали на половината и не можа да изгради нова политическа система.
Същевременно започнах да търся причините за други  наблюдаващи се негативни явления в Европа в последните 20 години: спиране развитието на демократичните процеси,  изгубване на  политическия плурализъм и отслабване свободата на словото.

 Източноевропейските страни след II Световна война, след попадане насила и след окупация в сталинистката комунистическа система,  приеха обществен идеал ”да изградят социализъм” и го загубиха със срутването на Берлинската стена( условно казано), не успяха да го построят. Сега имат нужда от нов обществен идеал, който да събуди градивните сили на обществата им. Целта ми беше да намеря и предложа на България нова, силно градивна за бъдещето на обществото политическа идея, която да послужи за нов обществен идеал, за да извади България от катастрофата. Наложи се да изчета хиляди страници от десетки световни автори, следях от близо развитието на обществата в източна Европа, изследвах процесите в тях през погледа на най-развитите европейски демокрации, изследвах цялостното развитие на Европа след II Световна война със сетивата си Финландската социална държава, както финландците си я наричат “Държава на всеобщото благоденствие” известна на запад с името"welfare state"* или "социалната държава на Европа", написах 500 страници по тези въпроси. Накрая дефинирах модела на Финландската държава, известна като най-добре изградената социална държава в Европа и го представих в България за нова политическа идея,като най-доброто, което Европа е успяла да изгради след II Световна война и продължител на най-добрите нейни традиции. След това  достигнах до извода, че финландския модел социална държава може да спаси Европа, ЕС, България и самата Финландия.
Тук ще се аргументирам, като направя опит да резюмирам в няколко страници огромната материя.

Политическото пространство на Европа, независимо от нивото на демокрацията в страната, винаги е живяло като единен организъм и взаимно си влияе. Забелязах нещо важно за Европа - когато в източна Европа след 1989г. течаха негативните процеси, също такива се наблюдаваха и в западна Европа. Старата и най-демократично развитата част на Европа, където са родени всички политически идеи на човечеството, загуби своя традиционен “политически плурализъм”, левия и политически лагер беше напълно унищожен,  както и традиционния баланс в политиката на Европа дълбоко нарушен. Издигнаха се да управляват десните сили при почти липса на ляв (противопоставящ се ) лагер, Европа заприлича на бившия СССР с една единствена партия този път не лява, а дясна- Еропейската народна партия (ЕНП).
Европейските десни още 80-те години захвърлиха своите  стари либерална и консервативна идеология и приеха идеологията на “американския неолиберализъм”, създаден 70-те години в Чикагската неолиберална икономическа школа на Милтън Фридмън ( Milton Friedman) и издигнат от Рейгън с политическо решение в позицията на "държавна идеология" на САЩ.
Рейгън успя със специална външна политика да  разпространи новия американски модел бързо по целия свят, защото той излезе от първата световна икономическа сила и се считаше за най-прогресивния тогава.
Неолиберализмът  е последния вариант на капитализма, в който живеем в последните 30 години, покрил е целия свят и унифицирал е всички политически сили с едно мислене.
Той  е известен с още имена-"глобализъм", "корпоративен" и "финансов капитализъм",  отличава се от "класическия капитализъм"( известен още  с името "империалистически капитализъм"), чийто формула Карл Маркс намери в своя "Капитал"  и действал до II Световна война с това, че има няколко важни нови елементи:
1) глобален пазар на движение на капитала без правила и национални рамки,  водещо до диктатура на пазара и отричане на националната държава,
2) водеща финансова олигархия от частни банки, които натрупват капиталите с целия произведен обществен продукт и всички средства за производство в ръцете си и унищожава средната класа
3) отрича производствата (на европейската социална държава) и ги заменя с финансови игри
4) отрича  постигнатата от европейците в 20- ти век "реална демокрация" и я заробва.

Неолиберализмът е не само "икономическа доктрина", а цялостна идеология, която мощно обхващаща целия социален живот и определя по нов начин ценностната система на обществото.Тя поставя в центъра на своето внимание парите и ги издига в култ и кара хората да обслужват парите.
„Парите най-добре миришат и парите решават всичко” е станало аксиома на неолиберализма. Неолибералната логика  е: "Държавата е лош стопанин и не в състояние да поддържа услугите, те трябва да бъдат приватизирани, частни банки няма да оцелеят без "парите" на данъкоплатците.”

Неолибералистите разчитат за постигане на бърз икономически растеж на напълно свободния капиталов пазар в глобален мащаб и минимизират до крайност ролята на държавата в икономиката. При неолиберализма пазарната икономика и финансова система работят без модел, структура и правила, със стихийно развиващ се свободен пазар и движение на капиталите, като за тяхната регулацията се използват само инструментите на фискалната политика - игри с банковите лихви, с косвените и преки данъци, с бюджетния дефицит, ниския плосък данък е техния любим данък, игра с печатане на облигации(празни книжа зад които не стои обществено полезен труд и произведена стока), печатането на пари( за сега това остава единствена привилегия на долара) и в края на краищата се хвърля данъчната тежест върху средната класа и хората с по-ниски доходи, а доходите на богатите не се пипат, те остават привилегировани. Големите частни банки, влизащи в т.н."Федерален резерв" на първата икономика САЩ, се превърнаха в най-голямата сила и управляват държавата, неограничено печатат пари, дават ги на правителството срещу лихва и му определят бюджета.

Неолиберализмът носи миража за лесно забогатяване и тласка хората да го следват, с мечтата да станат „милионери за секунда” или притежатели на "МакДоналдс".

На основата на неолибералния икономически модел се изгради и своеобразен обществен  модел, при който се унищожава държавната социална система и се преминава на принципа „всеки сам да се спасява”- т .е почива върху  принципа на индивидуализма на стария либерализъм на Адам Смит, но с огромната разлика, че докато "класическия либерализъм" на Смит дава еднакви права на всички хора в бизнеса и защитава техните човешки права, то неолиберализма унищожава тази равнопоставеност в бизнеса и дава права само на едрия бизнес, като с това ликвидира и човешките права.
А липсата на разделяне корпоративните интереси от властта и политиката ражда олигархия, корпоративен политически модел, едрите корпорации, банките и олигарсите ръководят партиите, а  когато партията е на власт- корпорациите ръководят държавата. Както писа в.“Вашингтон пост“: „Нашите две партии „републиканци“ и „демократи“ все повече са заприличали на една партия, подобна на бившата КПСС и различаващи се само по корпорацията която ги е яхнала и определя политиката им“.
Ражда се огромна корупция в най-високите етажи на властта, както признава известния неолиберален икономист - републиканецът Джефри Сакс/ Jeffrey Sachs/ и обявения от официалните власти за ”ренегат” социален икономист Майкъл Хъдсън /Michael Hudson/- първи казал на света за раждането в САЩ на олигархия. Очертал се като пръв олигарх финансовият магнат Джордж Сорос, направил своите богаства с ограбване външните дългове на бившите комунистически страни, често се изказва от името на американското правителство.

Неолиберализмът има свой демократичен модел ”представителната демокрация”, характерен с липсата на граждански контрол върху законодателната и изпълнителната власт, липсата на европейското ”четвъртото разделение на властите”( разделение на бизнеса от политиката) и правилата на европейската правова държава, което е намалило действието на американската правова държава сравнено с това на европейската правова държава.

Инструментите на неолиберализма  за разпространението му в международен мащаб са Световната банка(СБ), Международния валутен фонд(МВФ) и ”Отворено общество” на магнатът олигарх Джордж Сорос, обяваващи се за единствени "финансови и икономически съветници" и унищожаващи всяка конкуренция.

След неолибералната финансово-ипотечна криза избухнала в САЩ 2007-2008 г и разпространила се по целия свят  неолиберализмът изпадна в пълен крах, вместо силен икономически растеж той докара обратното -силна задлъжняване на държавите, загуба на производителната икономика, натрупване на капиталите в ръцете на 1 % хора, обедняване на останалата част от обществото. Неолиберализмът докара колапса на американския жилищен пазар 2007 г. и се разпростря като криза на глобалната финансова система, докара 15 трилиона външен дълг на САЩ( който всеки 3-ти месец се увеличава с 1 трилион) и 400 милиарда долара дупка в бюджета му, банкрута на 200 американски банки, изнесе производствата на САЩ в Азия, почти унищожи американската средна производителна класа, вкара американската икономика в задънена улица, направи американската социална система напълно частна с вилнееща в нея корупция, остави 53 милиона американци без здравна застраховка и 43 милиона живеещи с купони за храна. Федералният резерв от частни банки започна да управлява САЩ и света и определя "новия световен ред".
Видя се истинското лице на неолиберализма - ретроградна и реакционна идеология, отричаща националната държава, която връща капитализма в неговите първоначални хищнически форми.

Когато се появи неолиберализма в Европа в края на 70-те години , там се строеше друг тип  държава с друг тип пазарна икономика- "Държава на всеобщото благоденствие", позната на запад с названието welfare state*(социалната държава на Европа), чийто идеология стъпва въвху социалното равенство и равнопоставеността на всички хора, поставя човека и неговите нужди в центъра на своето внимание и се получава обратното - парите обслужват хората.
Различните идеологии на двата модела тласкат тяхното развитие  в корено различни посоки. За това, с влизането си в Европа, неолиберализмът влезе в антагонистичен сблъсък с европейската социална държава и започна да я руши.
За разлика от неолиберализма социалната държава има държавна социална сфера, свързана с резултата на икономиката като скачените съдове и гради икономика с ясна структура, със силни правила и принципи. Важен принцип е изграждането на силно производителна икономика( да произвежда от пиле мляко), която да трудоустроява хората.
Друг важен принцип е въвеждането на “реален социален минимум”, който ликвидира бедността и създава социално устойчиво общество.

Социалната държава роди съвременната правова европейска държава, което е първо и голямо нейно постижение. Социалната държава има две страни-правова и социална, които взаимно се защитават и подкрепят. Правовата държава става гарант за изграждане на социална държава, защитава и я пази от разрушаване. Колкото по добре работи правовата държава имаме добре изграждаща се социална държава. За това сега европейската социална държава се счита за най-развитата правова и демократична държава в света.

Социалната страна има главата задача- да се преобри с капитализма, да го омекоти и му предаде човешки вид като защитава труда и свежда експлоатацията до минимум, не допуска съществуване на бедни хора и гради социално устойчиво общество. В нея е заложен главния принцип ”държавата да осигури на всеки гражданин еднакво равнопоставено ползване на най-важните социални услуги- здравеопазване и образование” и е прикачена като скачените съдове за резултата от икономиката.
Това различава социалната държава коренно от неолибералната държава.

Второто голямо постижение на социалната държава на Европа е, че роди свой демократичен модел, който аз наричам “реална демокрация”(преведено от real democracy) и издигна демокрацията на Европа в 20-ти век до нови върхове. Сега реалната демокрация на европейската социална държава се счита за най-развития демократичен модел в света.
В нея са вградени железните принципи на правовата държава и това коренно  различава реалната демокрация от “представителната демокрация” на САЩ, със следните принципи:

(1)Реалната демокрация изисква националните богатства, благата на обществения продукт и средствата за производство да са разпределени справедливо и се ползват от цялото общество. Тя не позволява обществения продукт да се присвоява от 1% от обществото с ограбване на останалите 99%, нито този 1% да владее и определя количеството въздух, вода, небето и слънцето на останалите 99% от обществото.
(2) Силното действие на върховенството на закона( правовата държава), явяващ се надстройката на обществото, контролира и регулира и действията на политическата власт и сваля корупцията до минимум,
(3)Силен контрол на гражданското общество върху изпълнителната и законодателна власт и активно участие на гражданите в управлението на държавата си или с истинско“народовластие“, присъстващо във всяка европейска конституция. Точно „народовластието“ липсва в конституцията на САЩ след Томас Джеферсън.
(4) С  новия еханизъм на правовата европейска държава ”четвъртото разделение на властите" (конфликт на интереси, наречено от мен условно), което антикорупционно разделя корпоративните интереси от властта и политиката и не допуска сливане на бизнеса с политиката, раждането на олигархия и корпоративен политически модел, а парите и капиталите не управляват държавата и явяващ се короната  на европейската реална демокрация. "Четвъртото разделение на властите" липства сред правилата на американската правова държава.
(5) с идеен политически модел, а не "корпоративен" както е в неолибералната държава на САЩ.
(6) Реалната демокрация на Европа изисква многопартийна система и пълна свобода на словото, независими от политическата власт съдебна и избирателна система, синдикати и граждански организации. Те са издигнати на пиедестала на неотменими съвременни европейски демократични ценности.

Но без правовата страна на държавата и принципите на реалната демокрация, не може да се изгради социалната държава, тя не може да работи без свобода на словото, политически плурализъм и без силното действие на върховенството на закона.
Сега Сингапур казва, че социализира социалните си услуги, но е далеч все още от истинска социална държава, защото не е заложил принципите на правовата държава и реалната демокрация.
Неотдавна професорското тяло на Юридическия факултет на Хелзинкския университет излезе с декларация, че е нарушение на конституцията, ако се приватизира държавното образование и здравеопазване и се хвърли в частни ръце. Това не само широко отвори очите на обществеността, но и замрази всички опити на управляващата правителствена коалиция от неолиберални партии,  да приватизира тези най-важни социални услуги.
Видя се силата на финландската правова държава която брани социалната.

Социалната държава е продължение на най-добрите традициите на Европа и идеите на Френската революция за социално равенство, свобода, независимост и справедливост. Идеята на социалната държава възникна първоначално като социалистическа лява идея в края на 19 век и началото на 20-ти век, след появата на епохалното произведение на Карл Маркс” Капитала” за "борба срищу капитализма". Първи опит за пробив в капитализма прави революцията в Русия ноември 1917 г, но, с налагането на тоталитарния комунистически сталинистки режим, който на практика реализира тезата на Карл Маркс и Фридрих Енгелс  заложена в "Комунистическия манифест" за "реализация на социалистическата идея чрез пролетарска революция и диктатура на пролетариата“, този опит не успя.

В своите разработки за "социализма", като "алтернатива на капитализма", Маркс не показва пътища за изграждането му. Това прави по-късно през 20-ти век английския икономист Джон Мейнард Кенс , които още в 30-те години намира пътища за изграждане на социализма на Маркс като   ражда лявата икономическа идея за „ държавен социализиран капитализъм“ или известен с още едно име"социален капитализъм"  в противовес на по-старата идея родена през 20 -те години от австрийския десен икономист Фридрих фон Хайек  за "напълно свободен глобален пазар".  Кейнс разработва идеята си използвайки за основа"Капитала" на  Маркс  без крайната им фаза на реализация с "победа на комунизма" и без методите "с победа на пролетарията", повлиян е още от Smith, Ricardo, Hume, Mill, Malthus,Gesell,Moor, Marshall, Wicksell, Robertson,Kalecki
А през 70-те години Милтън Фридмън развива идеята на Хайек за свободния пазар, върху чиято основа изгражда идеологията на неолиберализма, с единствената цел -да облагодетелства най-силната икономика- САЩ.

Но и двете течения- на Кейнс и Хайек се реализират едва след II Световна война, когато германския християндемократ Лудвиг Ерхард написва прочутата си книга"Благоденствие за всички", с която поставя началото на идеята за социална държава. Така в западна и източна Европа първо в началото на  60-те години започва да се гради социалната държава( западната по теориите на Кейнс, източната по теории на Сталин) за разлика от САЩ, който след II Световна война продължава да гради своята либеална държава, а след 70-те години я продължава като "неолиберална".

Социалната държава на Европа почива основно върху марксическата идеология, изградена върху "Капиталът" на Карл Маркс.
"Социалният капитализъм" на Кейнс започва да се строи след II Световна война в двете части на Европа под формата на "държавен социализиран капитализъм" и се налага в цяла Европа в края на 50-те и началото на 60-те години.
В източната е наречен „социализъм“  и още "комунизъм" като крайна фаза на социализма и се строи изцяло по тезите на Маркс за крайна победа на пролетариата. В западна Европа се строи само по „кейнесианизма“ и е наречен "социализиран капитализъм".

В двете части на Европа социалната държава се строи от левите сили- на запад социалдемокрацията, на изток- източноевропейските комунисти под ръководството на Сталин и КПСС.
Социалната държава на Европа сега се счита за реализирания социализъм на Маркс. Тя се строи различно - в западната е  "държавно регулиран" с пазарни функции, в източната е "държавно-планов" без пазарни функции и различни политически системи- в западната със свобода на словото, политически плурализъм и демокрация, в източната - с тоталитаризъм ( сталинистки режим) на една партия, без демокрация и правова държава.
Най-активно по строителството на социалната държава се работи след II световна война от края на 50-те години и началото на 60-те години на 20-ти век, непрекъснато до сега в старите членки на ЕС.
В средата на 70-те  и началото на 80 -те години с навлизането в Европа на американския неолиберализъм налагащ глобалния пазар, „Кейнсиянството” , което работи само в тесните рамки на националния пазар, спира да работи не знаейки как да работи в условията на глобалния пазар. Тогава социалната държава на Европа започва да приема либерални черти в икономиката си предимно с извършване либерализация на малката и средна частна инициатива и свобода на предприемаческия дух, но твърдо до ден днешен брани и развива своите социални функции и постижения.

В началото 2000-те години, след залязването на старите леви сили, се изкачват монолистно във властта неолиберализиралите се  десни сили, които започват да провеждат бясно дясна неолиберална политика. Това довежда до застой в развитието на западноевропейската социална държава, а в източна Европа- бившите комунистически страни,  социалната държава бе напълно унищожена.

Моделът на социалната държава на Европа не се налага с политическо решение, а се е развивал само от долу нагоре с „народовластието” и това я прави отворена система за непрекъснато развитие.
В западна Европа в нейното изграждане не участват само левите сили- социалдемократите, а активно участват от нейното начало и центристите( християндемократите и социал-либералите), като началото и поставят  германските християндемократи. Така социалната държава изгражда авторитета си на най-справедлив за хората модел държава и остава единствения тип държава, който подлежи на развитие с "народовластие".

Социалната държава революционно промени капитализма и Марксовото понятие за класова борба. На мястото на пролетариата тя изгради голямата средна класа заемаща 75-85% от обществото, в която пролетариата е само една съставка и даде "народовластието" в нейни ръце. За това идеологически класов субект на реалната демокрация на Европа се явява голямата средната класа с всичките и съставки, за чиято защита и развитие социалната държава изработва добре смазани механизми, понеже за нейното развитие и стабилно положение вече се полагат специални грижи.
Средната класа  е управляващата класа в социалната държава, класа на икономически добре обезпечени хора, свързани със съвременния икономически сектор, които са свободни да правят своя политически избор без техните гласове да бъдат купувани. В  средната класа вече влизат не само наемния труд, малките( и дори средни) предприемачи,   свободните професии,  пенсионерите и дори безработните.
Средната класа се явява гръбнака на всяка добре развиваща се производителен тип икономика и най-добрия данъкоплатец на държавата. Предприемачесият дух е на голяма почит в социалната държавата. Малкият и среден предприемач вече е  част от голямата средна класа, когото държавата всячески подпомага с правото на равен старт за всички.

Социалната държава промени общественото развитие на Европа след II Световна война. Тя сложи"мира" и "демокрацията" на мястото на "геополитиката" и "войните" и в Европа стана невъзможно да се роди война. А класическия капитализъм, описан в “Капитала” на Карл Маркс тя безпощадно направи на пух и прах, след като реализира в 8-ката най-развити социални държави от северна и средна Европа голяма част от заложените там тези на Маркс. Така тя в 21-ви век направи Карл Маркс  неактуален и вече история.

С раждането на социалната държава главният фактор за развитието в Европа стана „нивото на демокрацията”, от него зависи и вида и нивото на развитие на икономиката и просперитета на обществото. Колкото по-добре работи върховенството на закона, толкова по-развита е демокрацията, корупцията е сведена до минимум, икономиката бързо се развива, тя носи работни места, жизнен стандарт и щастие на хората, а независимостта на икономиката осигурява пълната външно политическа независимост на държавата, малките държави престават да се кланят на "по-голям брат”. ЕС става гарант за мира в Европа и в неговата конституция няма "малки" и "големи" народи, всички членки се ползват с еднакъв шанс, демокрацията се издига на най-висок пиедестал.
В Европа има само 8 страни считани за най-добре изградени социални държави - Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия и Австрия и Швейцария, а вън от Европа социална държава по модела на северноевропейските страни строят Япония  и Канада.

Неолибералистите твърдят, че социалната държава е комунистическа държава. Нищо подобно! Сталинистката комунистическа система в източна Европа се опитваше да гради социална държава, но градеше само социалната и страна  без  правова държава и реална демокрация, за това не успя. Социалната държава не може да съществува без свобода на словото, политически плурализъм и демокрация.

Макар източните комунисти да построиха много социални блага, дадоха труд , доходи, жилище, на всеки гражданин,  бе построена индустриална България, липсата на демокрация, правова държава и пазарни отношения в икономиката станаха причина още в края на 70-те години комунистическата система да загуби съревнованието със западноевропейските страни по строителство на социализъм(социална държава).
В началото на 80 години социализмът на източните комунисти забоксува, системата им започна да се тресе в хронични икономически и социални кризи, магазините бяха празни, премина се на режим на тока и продоволствието. За това и системата пропадна под първите удари на навлезлия в Европа неолиберален  капитализъм.
Последните елити на източноевропейските комунистическите партии разбраха, че загубиха съревнованието със запада по строителството на социализъм, но за да запазят политическата си власт и останат да управляват, без да питат народите си с нито една форма на демокрацията, като използваха незнанието  на народите си за ставащите политически процеси в Европа и света и непознаването  на европеската социална държава и нейната реална демокрация, те решиха да заменят старата си система "социализъм" с нова, на неолибералния капитализъм в американския му вариант.
САЩ успя да подкупи последния елит на КПСС около Горбачов( с "любовта между Горбачов и Рейгън" след 1985 г с обявавеето от  КПСС на периода на "перестройката" ), която беше водеща партия в бившата комунистическа система, да внесе неолиберализма в Русия. А след това КПСС  наложи неолибералната система на останалите комунистически партии в системата, които бяха сателитни марионетки на КПСС и те го внесоха в своите страни.
Източноевропейските бивши комунистически страни потънаха дълбоко в блатото на неолиберализма, техните социални държави бяха напълно унищожени, построените блага на социализма-  разграбени, държавната им икономика бе разграбена от новопръкналата се олигархия произлязла от редиците на последния комунистически елит, там продължават да управляват последните елити на бившите им комунистически партии, този път прибавили към политическата си власт още една - икономическа.

Народите от бившата комунистическа система след 45 години тоталитарна власт( Русия след 100 години) в края на 80-те години а 20-ти век излязоха от тоталитарната си система без политическа система и без никакво разбиране за демокрация и правова държава. Това добре се използва от американските неолиберални идеолози - МВФ, СБ и Сорос- Те с помощта на последните елити на бившите комунистически елити вкараха в тези страни своята неолиберална капиталистическа система, направиха ги свои послушни неолиберални копия и пълни американски сателити, обсебиха крехката им демокрация и ги тласнаха по неевропески пътища на развитие с американската представителна демокрация, стояща на 100 стъпала под европейската реална демокрация. Това става още в 80-те години на 20-ти век, когато в Европа навлезе американския неолибирализъм и започна да атакува европейската социална държава.
Изпаднала в хаос Европа зае отбранителна позиция в защита на своята социална държава. Западна Европа се отказа от източната, затваряше си очите за ставащите процеси в източна Европа за извършващия се пладнешки грабеж на голямата държавна собственост в икономика и унищожение на социалната им държава от последните елити на Комунистическите партии, за изтичане на техните национални богатства и пари в западните банки. И до сега западна Европа продължава да си затваря очите, за нея източна Европа не съществува.
Това положение отново раздели Европа на две и откри фронта на Нова студена война между източна и западна Европа.

Най-богатата на природни източници страна в света Русия, след вкарване на неолиберализма по време на "перестройката" на Горбачов роди олигархия. Горбачов назначи своя наследник Елцин, а Елцин - Путин, който използва властта си да се изгради като пъррви неолибеален капиталист- олигарх, оформя авторитарен режим като обединение на две системи- новата неолиберална и старата сталинистка политическа система. Руските олигарси, произлезли от последния елит на КПСС и лично номинирани от Путин, замениха в Русия американсите олигархични корпорации управляващи партиите и държавата. Те по комунистическа линия родиха олигарсите на останалите посткомунистически страни, смесиха капиталите си с тях  и чрез тях владеят външната и вътрешна политика на страните. Местните олигархии са по-слаби икономически и се подчиняват на по силната руска олигархия, която изнася както парите на Русия, така и парите на бившите комунистически страни в американски банки и  офшорни зони - всички американски и английски протекторати, чийто банки захранват с пари майките-банки в САЩ. Така бившите комунистически страни останаха да бъдат под влияние на Москва и ръководени от нея, а техния нов посткомунистически неолиберален олигархичен елит се кланя както на Москва,  така и на Вашингтон, понеже си държи парите в американски банки.
Олигарсите на най богатата страна Русия и най-силната икономика САЩ преплетоха капиталите си и по-силна икономика на САЩ по линията на глобалния пазар на неолиберализма дърпа парите на руските олигарси в своите банки. Понеже руската рубла не е конвертируема валута, а прикрепена към долара, отделно Русия  сега няма икономика - цялата е разграбена и поделена между олигарсите, американските олигарси дърпат парите на руските олигарси в своите банки и парите на Русия пълнят банките и държавната хазна на Америка, като изпразват държавната хазна на Русия. 
Установено е , че годишно руските олигарси изнасят над 300 милиарда долара, колкото са парите внасяни в хазната от руските данъкоплатци.
Така САЩ победи Русия и я направи свое пълно и послушно неолиберално копие.

Като използва умело изкуственото противопоставяне във външната политика между САЩ и Русия, САЩ обсеби ума и сърцето на руската опозиция бореща се за сваляне режима на Путин. Руснаците продължават да си нямат представа от демокрация и правова държава след 100 годишното управление на комунистите, нито имат ясна представа за западноевропейските политически идеи - социалистически, либерални, социал-либерални, християндемократически и прочее. Нито знаят още, че живеят в последните 30 години „перестрока“ в системата на неолибералния капитализъм.
САЩ им навират и възхваляват своята представителна демокрация и така ги държат в ръцете си и контролират, без да казват, че руската олигархия изнася парите на руския народ в американски банки и по този начин САЩ са се добрали тихо и мирно без война до големите богатства на Русия и я изстискват, независимо от надуването на мускули от Путин и сочената от него Америка за най-голям враг и виновна за всичко ставащо в Русия.
Това е направило сега най-богатата на природни ресурси страна в света - Русия с най-ниския жизнен стандарт, по нисък от най бедната страна в ЕС-България.
За 30 години „перестройка“ 150 милионна Русия едва достигна 1/10 от жизнения стандарт на Норвегия, която също от 30 години е открила и добива нефт и газ. За разлика от Русия, Норвегия не упражнява модела на неолибералния капитализъм , а е високоразвита социална държава без олигархия, със социално справедливо общество, което облагодетелства всичките си граждани. Всички излишъци от печалбата от нефта и газта, вместо да отиват в джобовете на олигарси, 5 милионна Норвегия трупа в Национален социален фонд за осигуряване на следващите поколения и там е натрупала средства почти колкото БВП на 350 милионен САЩ.

Аналогични са политическите процеси след 1989 г. във всички останали бивши комунистически страни . Ще да пример с България. Втората партия на българския преход - СДС ( Съюз на демократичните сили) пръкнала се веднага след 1989 г в началото на прехода, обявена за „носител на демокрацията“ и създадена като вид „опозиция“ на първата родена в прехода партия БСП,  произлязла от старата комунистическа партия( БКП).
СДС от първия час бе обсебена от финансите на „Отворено общество“ на Сорос, което и наложи за идеология американската представителна демокрация. Тогава българският народ, поради 45 годишната изолация от западна Европа по време на Парвата студена война, въобще не знаеше за съществуването на двата демократични модела - европейската реална демокрация и американската представителна демокрация, нито бе вкусвал демокрацията въобще. СДС се издигна на власт още 1990 г и започна да провежда бясна неолиберална политика с извършвана най-корупционно приватизация на държавната собственост потъваща гърлата на нейните ръководители, използвали властта да станат крупни неолиберални капиталисти - олигарси и мултимилионери.
Още в първите си крачки СДС показа, че по нищо не се различава от първата партия и проформа нейна "опозиция"- БСП. Скоро  българския народ прозря мръсното и бельо  и партията бе отритната от обществото, тя постепенно заляза и влезе в небитието на историята.

Неолибералистите казват, че социалната държава е скъпа държава и не си заслужава да се строи. Нищо подобно! Скъпи са корумпираните държави. Социалната държаване не е корумпирана държава, парите на данъкоплатците се харчат под техния строг надзор и напълно прозрачно. Социалната държава умее да си прави добре сметките  без да губи нито цент държавни пари. Пример е пак Финландия, която заедно с Норвегия е с най-нисък индекс на корупция в света. А пример за корумпирана държава е Гърция, която десетки години е получавала огромни субсидии от ЕС и вместо да ги вложи в икономиката си и развие производителна икономика, те са потъвали незнайно къде и не малка част - в джоба на политическия елит.

Според „фактор демокрация” и степен на навлизане на ”неолиберализма” аз виждам ЕС разделен на 4-ри нива държави:
В първо ниво влизат само 7-те  най-развити европейски социални държави - с най-развита демокрация, правова държава, икономика, с най-малко поражения от неолиберализма и с почти еднаква социална система: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия и Австрия;
Във второ ниво влизат: Англия, Ирландия, Франция, Белгия - недостатъчно развити в социалната сфера страни, възприели най-много неолиберализма,  свързани с икономиката на САЩ, с огромна задлъжнялост и тънещи в неолиберална криза. Обаче Англия и Ирландия трябва да се отделят от другите две, поради приемане в по-голяма степен на неолибералния модел в сравнение с Франция и Белгия.
В трето ниво са страните наречени “прасета”(pigs) по подредба на началната буква - Португалия, Италия, Гърция,  Испания, които не са развити социални държави, с ниско развита демокрация и слабо работене на върховенството на закона, не възприели принципите на реалната демокрация, с ширеща се корупция, нестабилна финансова система, с огромна задлъжнялост, недостатъчно развита офшорна икономика свързана с икономиката на САЩ;
В четвърто ниво влизат източноевропейските страни, най-много приели неолиберализма в икономиката и обществения си модел и в тях няма изгледи за социална държава. Също с огромна корупция и неработене на върховенството на закона, с  най-неразвитите демокрации и икономики, превърнати в пълни сателити на САЩ.
Между 3-то и 4-то ниво няма голяма разлика.

Десните европейски сили в лицето на европейските консерватори  започнаха да вкарват неолиберализма в Европа в края на 70-те години през Англия при управлението на Маргарет Тачър, но той бе вкаран различно в Европа. Западноевропейските държави от  групата на най-развитите социални държави и високоразвити правови държави от севе на и следна Европа се отнесоха внимателно към навлизащия в Европа неолибеарлизъм. След като се допитваха до обществата си със своята реална( открита, прозрачна, пряка) демокрация, те раздържавиха само банковия сектор ( което сега отчитат за голяма грешка, защото неолиберализмът навлезе в Европа именно чрез банките) и някои неважни и нестратегически отрасли на икономиката си, но не пипнаха стратегическите отрасли в икономиката и запазиха социалния модел на държавата си.
Страните “прасета” раздържавиха голяма част от  икономиката си във важни стратегически сектори, примесено с голяма корупция и по този начин унищожиха икономическия гръбнак на социалните си държави, икономиките се развиха само във финансовата сфера, но не и в производителната и изпаднаха в колапс.

Най-голямото нещастие на Европа е, че неолиберализма унищожи левия политически лагер. Най-голямата група в него - "социалдемокрацията" , която неизменно е управлявала в Европа от 60-те години до края на 80-те се отказа от  марксическата идеология на социалната държава,  прие неолибералната идеология и се премести на дясно. Повечето техни ръководители се подмамиха от мириса на парата, станаха богати хора и престанаха да защитават средната класа. Социалистическите правителства първи започнаха  хаотична либерализация на икономиката с приватизации на най-важните държавни отрасли от нея без структурни виждания за нов тип икономика и изоставиха идеята за "строителството на социална държава", макар запазиха само на хартия старите си програми.
Така социалдемокрацията се превърна във „формална левица” и престана да бъде опозиция на десните. Известният в нашето съвремие журналист, писател, философ, мислител, марксист и бивш социалдемократ - испанецът Игнацио Рамоне, в гениалния документален филм на канадеца Ришар Бруйет "Обсада. Неолиберализмът заробва демокрацията", нарича социалистите "най-големите предатели на левия политически фронт". А аз ги наричам "най-големите предатели на социалната държава".
Сега "левите" социалдемократи по нищо не се различават от "десните консерватори" , защото имат еднаква идеология- неолиберализма. Просто борбата между проформата десни( консерватори) и проформата леви( социалдемократите) е само за власт. Красноречив факт е как социалдемократите почнаха да влизат лесно в коалиционни правителства с десницата и провеждат най-дясна политика за драстични социални съкращения. Тяхното „социалистическо поведение“ започна все повече се измества към стария национал-социализъм дори фашизъм.

Това състояние на социалдемокрацията известният английски историк и социалдемократ  Тони Джуд (Tony Judt * ) описва добре в книгата си "На зле ли върви светът?"( Ill Fares the Land) и също в книгата си посочва най-добре изградените социални държави страни в Европа, като поставя Финландия на първо място в групата.
Най-новата неолиберална политика на европейските десни и формалната левица -  социалдемокрацията за спиране увеличаване на външната задлъжнялост на държавите противоречи на  стария курс на социалната държава за създаване на силно производителна икономика, която е единствено способна да  ражда нови работни места и трудоустроява хората. Социалдемократите правят обратното - рязане на заплати, пенсии, социални услуги. Примери са политиките на социалистически партии в Испания, Гърция и Португалия.
Западноевропейците, които много обичат своята социална държава и се гордеят с нея, не простиха това поведение на социалдемокрацията и я свалиха от власт. Сега социалдемокрацията не управлява в никоя европейска държава, тя изглежда безвъзвратно отхвърлена от обществото и без политическо бъдеще.

Загубата на идеологията, обърканото и хаотично състояние на западната социалдемокрация се използва добре от източните комунисти. Последните елити на единствените партии в бившата сталинистка система - комунистическите, във времето на обявената от КПСС и Горбачов „перестройка“ захвърлиха комунистическите си дрешки и за една нощ се преименуваха от „комунистически“ в „социалистически“, като преписаха машинално старите програми на социалистите, без да осъзнават нито един от принципите на старата социалистическа идеология, а продължават да носят старото комунистическо съзнание и да повтарят в управлението мисленето, маниерите и прийомите на бившите комунистически партии без никакво разбиране за демокрация и правова държава.
Пример за това е сформираната политическа система след 1989 г в малка България.
До 1984 г България  няма външни дългове и строи социализъм под ръководството на Българската комунистическата партия(БКП). След 1985 г. начело на БКП се издигана Андрей Луканов като дясна ръка на комунистическия диктатор Тодор Живков и много близък с елита на КПСС- Горбачов и компания. С останалите 9 човека от Политбюро на ЦК на БКП Луканов почва след 1985 г да тегли от западни банки държавни външни заеми с помощта на двамата американски магнати Роберт Максуел и Джордж Сорос осигуряващи му западни банки, като  ипотекираше голямата държавна собственост в икономиката на България и използваше властта на партията си да хвърли тези заеми за изплащане на гърба на две поколения българи.
Заемите бяха прекарвани през австрийски банки, за което му помагаха тогавашните управляващи в Австрия социалисти. Липсата на правова държава в режима на комунистите довежда до това, че само половината от тези заеми влизат в България под формата на остарели технологии, а другата половина изчезва в джобовете на лукановия политически елит, Максуел, Сорос и гушите на австрийските социалисти.
Година 1985 е началото на взимане на заемите и се счита за началото на вкарване неолиберализма в България.
Последният елит на БКП около Луканов на 10 ноември 1989 г извърши преврат, свали Тодор Живков, окупира голямата материална база на БКП, за една нощ преименува БКП от „комунистическа“ в „социалистическа“ като създаде нова партия БСП, явяваща се от своето начало  първата „неолиберална“ партия, макар да претендираше,че е „социалистическа“.
С БСП последният елит на БКП около Луканов продължи да управлява България след 1989 г, като БСП разграби и присвои за своите 38 олигарси цялата икономика на България.
После БСП, с капиталите крадени от външния дълг, първите приватизации в България започнати от БСП и с руски капитали,  в началото на 1990 г. създаде първата неолиберална финансова руско-българска олигархична корпорация”Мултигруп”, ръководена от Москва, която превърна в своя „каса“ и от която раздаде началния капитал на всички новосъздадени и управлявали България партии през прехода - СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и на останалите 300 малки партии в партийния регистър създадени с четката на БСП по нейно корпоративно подобие.
БСП се превърна в кукловода на предоха, който тече от 1989 г до сега, нейните олигарси владеят икономиката на страната и с раздадения начален капитал тя ръководи задкулисно и предкулистно целия политически живот на страната и направлява останалите партии. Аналогични са и процесите след 1989 г в останалите бивши комунистически страни.
Австрийските социалисти след 1990 г се изкачиха в ръководството на европарламентарната група на европейската социалдемокрация ПЕС и за благодарност към БСП издигнаха нейния председател Станишев ( застанал на този пост след убийството на Луканов 1996 г. ) за председател на ПЕС.

На левия фланг останаха  само останките от бившите комунисти и зелените партии.

Марксическата идеология в 20-ти век е най-популярната лява политическа идея, защитаваща бедните хора и носеща справедливост в обществото. Но с раждането и надмощието на сталинисткото направление в нея, с диктата на една единствена партия изживяваща се в държава, с отхвърляне на принципите на демокрацията и правовата държава и с попадането на  комунистическите партии на източноевропейските страни под влияние и диктат на сталинизма, това съсипа марксистката идея.
В края на 80-те години последните елити на източноевропейските комунистически партии, под ръководството на КПСС, изоставиха марксистката идеология и приеха нова идеология- неолиберализма, така те първи станаха вносители на неолиберализма в източна Европа и  причиниха пропадането марксическата социалистическа идея в световен мащаб, като това първо и незаслужено удари западноевропейските комунисти и ги провали.
Пропадането на марксистката идея в Европа, стана главната причина за спиране развитието на европейската социална държава, чийто идеологическа основа бе марксичестката.
Другата причина за западане на социалната европейска държава е, че поради мощното обвиване на всички политически сили от неолибералната идеология и изчезване на идеологическите различия между партиите и  с концентрация име само в "търсене на идентитета си", западно европейската общественост и наука все още не може да разбере същността на явленията и причините за пропадането на социалната държава и продължава да разглежда неолиберализма само като „икономическа доктрина“, а не като идеология обхващаща целия социален живот и определяща по нов начин ценностната система на обществото. Дори до сега Европа все още няма изградена  наука за своята социална държава, за нейната идеология и историческо развитие. За нейното изграждане активно пречат издигналите се на власт неолиберали в управлянието на отделните държави и  ЕС.

Западноевропейските комунисти твърдо останаха на своите стари идеологически позиции и са най-чистите неопетнени от корупция политически сили. Сега те се явяват единствените опозиционни сили срещу неолиберализма и бедността, която той носи, но са абсолютно неефективна опозиция. Те  продължават да владеят синдикатите и с тях да се борят за социалните права на гражданите. Но борбата им остава напълно неефективна, в парламентарните избори те са последните „печеливши“ и сега нямат почти никакво присъствие в никой национален, нито в европейския парламент.
Западните комунисти не участваха в строителството на социалната държава, голяма част от тях бяха под влиянието на Сталин и неговата марсистко-ленинска идеология, дори финансирани от СССР. След пропадане на източните комунисти и превръщането им от "борци срещу капитализма" в едри хищни капиталисти - олигарси и мултимилионери, останките от  западните комунисти освен, че не виждат същината на неолиберализма като свой нов враг, но и не виждат същността на изградената социална държава на Европа и класовите промени, които тя извърши.
Те не разбират и не приемат нейната "средна класа", наричат малкия и среден предприемач "капиталист" , а държавата"буржоазна" по подобие на източните комунисти, които отричаха западноевропейската социална държава. Генерално западните комунисти продължават и сега да отричат всяка форма на частната собственост и не виждат променения капитализъм в социалната държава с ликвидирането в нея на експлоатацията на труда, не виждат нейната правова държава и новите и инструменти  за отнемане възможността обществения продукт и средствата за производства да се концентрират в малка група хора. Така западните комунисти продължават да са стъпили на основата на старата  "комунистическата идея от края на 19 век" и да не виждат развитието на "социалната идея" на Европа в края на 20-ти и началото на 21-ви век.
Те не виждат новия „враг“ - неолиберализма, нито новата му капиталистическа глобалистична същност, не знаят срещу кого да се борят и кого да защитават, не виждат своя нов класов субект, роден в социалната държава. Те продължават да се движат по концепциите за класовата борба на Карл Маркс описващ "класическия капитализъм", действал до II Световна война, с обозначените там две класи: на капиталисти – пролетариат/ богати – бедни. Не могат да видят променената същност на капитализма след появата на социалната държава, не виждат новите две класи, които тя роди- класата на богатите и голямата средна управляваща класа, с неантагонистичен сблъсък между тях, с новите съставки на средната класа. Те не виждат, че социалната държава с въвеждането на "реалния социален минимум" премахна бедността и по този начин реализира не малка част от тезите на Маркс заложени в "Капиталът".
Те продължават да стоят на позициите на "Комунистическия манифест" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс за крайната победа на комунизма с пролетарска революция и налагане диктатура на пролетариата.
Те не разбират, че техния класов субект вече не е пролетариата, а голямата средна класа на социалната държава с всичките и съставки( виж "Дефиницията на социалната държава"), в която пролетариата е само една от тях, за това „диктатурата на пролетариата“ в днешно време трябва да бъде заменена с „диктатура на средната класа“.

За това останките от комунистите все още не могат да намерят новата си ЛЯВА идеология и начини на борба с последната фаза на капитализма-неолиберализма и  тяхната опозиционна борба стои в мъртва точка. С право можем да кажем, че сега останките от комунистите не са леви сили!

Не малка част от бившите комунисти в западна Европа със загубата на марксистката лява идея за социализъм отидоха при социалдемокрацията, а поради предателството на източните комунисти се отказаха от названието "комунист" и "да строят социализъм-комунизъм" и се преименувахе в "Левица". Сега "левицта" е изключително слаба както в отделните страни така и на ниво Брюксел. Тя защитава по старому само бедната част на обществото, която е една малка част от средната класа. Поради идеологическото си късогледство левицата не вижда останалите групи в средната класа, най-вече групата на малкия и среден предприемач, заемаща вече 50 % от средната класа и не предлага никакви решения за тяхната защита и развитие. За това и избирателната и база е тясна, за нея гласуват само най-бедните, а тяхнато число в социалната държава е минимално- движи се между 4 максимално 7% от електората.

Така,  поради липса на реална опозиция неолиберализмът продължава да разрушава света и да носи все повече бедност.
Сега, след като се видяха ясно пораженията на неолиберализма в цял свят, неговата деградивна и реакционна същност, се видя и друго - най-добре изградените социални държави на Европа успяха да издържат кризата донесена от неолиберализма,  техният модел "социална държава"  се запази от ударите на неолиберализма и показа своята жизнеустойчивост.

На все повече хора става ясно, че  новата лява идея на политическите сили на Европа срещу неолиберализма трябва да бъде "идеологията на социалната държава", те трябва да стъпят върху сегашните достигнати дадености в развитието на социалната държава, да я защитават и развиват.

Другите сегашни леви сили "зелените партии" са също слаби, защото са най-младите политически сили появили се на бял свят 80-те години, без ясна идеология  от самото начало, сега продължават да нямат идеология  и да се лутат между дясното и лявото.

След пропадане на левите сили на Еропа на изток и запад, неолибералистите  монолитно се издигнаха в управлението на страните и ЕС,  Европа загуби своя традиционен „политически плурализъм” и баланс и остана само с една дясна управляваща  партия–Единната народна партия( ЕНП) събрала бившите консерватори превърнали се в най-върлите неолибералисти.
Десните сили станаха представители на най-едрия банков капитал и корпорации и управляват само в техен интерес. Поради липса на опозиция срещу тях, те се  самозабравиха и управляват с маниера на САЩ, останал единствен световен военен хегемон след разпада на СССР. Те често прекрачват демокрацията, не се допитват до народите си и вземат решения в Парламента  само с обикновено мнозинство- или само със своя глас, с широки ръце разполагат с парите на данъкоплатците, раздават си големи заплати и премии, потупват корумпираните и мафията окуражително по рамото, политизират живота като поставят свои хора в администрацията и се опитват да обсебят медиите - т.е да обсебят цялата власт в държавата и да отнемат правото на гражданското общество да управлява държавата си, а в страните, които не са правови държави със слабо работи върховенството на закона, те са потънали дълбоко в корупция. А там където са управлявали в последните 10 години десни правителства, от конституциите бе изхвърлена думата "народовластие".
Следователно, неолибералистите отхвърлят понятията"демокрация", "национален суверенитет" и "правова държава".

Патриотичният национализъм винаги е присъствал в идеологията на реалната демокрация на Европа и се е изповядвал от всички партии от дясно и ляво. Със създаване на ЕС, сваляне на границите между държавите, свободното движение на хора и обмен на култура,  патриотичният национализъм се отказва от реваншизма и връщане на стари земи откъснати вследствие на войните водени в Европа, концертира се във вътрешните сили и нужди на народи се си, насочи се към големи инвестиции за развитие  просперитета и жизнения стандарт на обществата си. 
След навлизането на неолиберализма в Европа и унищожението на всички нейни стари политически идеи от дясно и ляво, се оголи пътя на популизма. Започнаха да се роят като гъби всякакви нови националистически и популистки партии, спекулиращи с идеята на национализма, патриотичният национализъм бе заменен с реваншизма, шовинизма, расизма и всякакви течения без никаква идейна база и без никакви идеи за бъдещето. Изчезнаха от политическия хоризонт старите политици и стария национално отговорен морал в политиката, сега навсякъде се забелязва върл стремеж към политиката единствено за големите заплати и бонуси раздаващи се в нейните властови институции.
Европейската политика заприлича на детска игра и се върна в своята детска фаза на развитие.

Ръководство на ЕС е само от десни неолибералисти при това назначени, а не избрани. Повечето ръководители на ЕС са представители на проблемни страни с по-ниско развита демокрация от 2-ро, 3-то и 4-то ниво. Много от тях остават напълно непознати за европейците. Белгиецът Херман ван Ромпой - председател на ЕС и представител на страна, която  не  успя да състави две години правителство в Белгия, но е назначен да управлява ЕС. Председателят на ЕК Барозу - представител на страна, която не е правова държава- Португалия, с неразвита икономика тънеща в неолиберална криза. Англичанката и външен министър Катрин Аштън, ръководеща се единствено от Вашингтон и провеждаща само американска политика. Цялото ръководство на ЕС не се интересува от развитие на демокрацията в отделните членки, нито от вида на икономиката им. ЕС тъне в пълен хаос и лошо управление.
Поради липса на правни институции на ниво Брюксел, ЕС тъне в корупция. ЕК не е дала отчет на бюджета си вече 14 години. Самия Барозу даде пример като изхарчи за 4 дни престой в хотел 28 000 евро от парите на европейските данъкоплатци без никой да го пита "защо?". Бившият финансов директор Марта Андреасън ( Marta Andreasen) разкри пред журналисти за огромната корупция вършена в Брюксел, за изчезващите в неизвестна посока 6 милиарда евро годишно от бюджета на ЕК, т.е от парите на европейските данъкоплатци. Марта Андрейсън е категорична, че ръководството на ЕС е олигархия.
Неолибералното ръководство на ЕС е превърнало ЕС в пълен придатъкът на САЩ, без собствена вътрешна и външна политика. Тъй като САЩ тъне във финансова катастрофа и няма пари да провежда военните си мисии в Афганистан, Косово, Босна, Либия - тя се обслужва от европейски страни и с техни пари, където неолибералите управляват.
Ръководството на ЕС e превърнало Европейската централна банка(ЕЦБ) в подобие на американския ФЕД. Но тя разполага не с печатано евро, а с реални пари на европейските данъкоплатци. Това не смущава нейните президенти - старият Жан-Клод Трише и новият Марио Драгин свободно да разполагат с тях и раздават заеми на големите частни банки.
Новият ”Европейски Спасителен фонд” към ЕЦБ, създаден по примера на Американския спасителен фонд на президента Обама да спасява задлъжнели държави, също е пълнен с реални пари на европейските данъкоплатци от 27 страни членки с  различното ниво на икономики и демокрация и с различни възможности да плащат заемите си.
В края на краищата се получава най-голямата несправедливост - развитите икономки да плащат  заемите на неразвитите.

Реална икономика значи ПРОИЗВОДИТЕЛНА ИКОНОМИКА. Докато създаваха производителните си  икономики европейските социални държави нямаха външни дългове. Дълговете бяха направени в последните 25 години, когато те се управляваха от десни неолиберали, които потъпкаха железния марксистки принцип на социалната държава  като скачените съдове да прикрепя парите за труда и ги прави зависими производителността и себестойността на труда.
Неолиералите направиха точно обратното- откачиха парите от труда и ги оставиха свободно да се движат по течението на неолиберализма и неговия  глобален свободен без правила и национални рамки на движение на капитала. Така техните икономики от производителни се превърнаха в непроизводителни икономики, производствата им бяха изнесени в Азия и зони с нископлатен труд, а парите им в райски американски банкови протекторати, сиреч-бяха прибрани от американците и те изведнъж се намериха заборчнели до гуша.
Дълговата криза показа пълната несъстоятелност на новия модел (след 2000 г.) псевдо-интеграция , изградена на базата на елементарен либерализъм(неолиберализъм), популизъм и корупция. Измамите и илюзиите са изгодни само за политиците. Сега те трябва да кажат не просто дали дългът на една странна е голям, а къде са отишли парите. Вдигналите се на протест обикновени хора от „Окупирай Уолстрийт“ и последвалите ги от европейските страни искат точно това и затова протестират. Не може да има държава с реална икономика без реално производство, без национален тип икономика, без държавна политика за нейното подпомагане и развиване. Трябва да се прекрати неолибералната политика на свободния пазар без правила и ограничения, като с това да се руши европейската социална държава. Трябва да следваме и развиваме модела на  социалната държава и прилагаме нейните правила за реална, силно производителна национален тип икономика,като се сложат жестоки държавни ограничения и да се прави силна държавна политика за запазване на производството в границата на държавите и спиране изнасянето му в офшорни и зони с по-нископлатен труд.

Политическото пространство на Европа е неразделно свързано и си влияе взаимно. Финландия е неразделна част от него. В нея се случиха същите политически процеси като в другите страни на западна Европа, неолиберализмът унищожи старите политически идеи.
Във Финландия след Втората световна война се ражда първата партия наречена "Партия за строителството на "Държава на всеобщото благоденствие" или първата партия с идеологията на социалната държава. Скоро обаче идеологията на социалната държава се възприема от всички партии от лявото и дясното политическо пространство на Финландия и всички заедно започват да строят социалната държава. В края на 80-те години на власт идват неолиберални правителства, които престават да развиват социалната финландска държава и тя преминава във фаза на застой.
Във Финландия неолиберализма започна да се внася от правителството на консерватора Хари Холкелер 1987-1991г. което освободи финансовия пазар. Финландците го наричат "синьо-червено правителство", защото беше първо обединение на социалдемокрацията с десните и първото най-голямо предателство на социалистите, с  което започна тяхното пребоядисване и ликвидацията на левия фронт.
През 1990-1996 г- Финландия изпадна в криза, поради разпада на съветския пазар. За да се спаси, тя започна либерализация на частната инициатива, но я извърши не по правилата на неолиберализма, а по правилата на стария класически либерализъм. 
В  настоящето правителство( 2011 г), съставено от 5 партии  и всички загубили в последните парламентарни избори, намиращо се  под шапката на дясната партия на бившите консерватори „Кокомус”, сега неолиберали, влязоха всички неолибералисти и се назоваха ”Широка национала коалиция”. Първата програма на правителството беше чиста неолиберална политика с игра с данъците, загърбване на принципите на социалната държава и лъхаше на много популизъм. Нима може да се гради производителна икономика, като се вдигне държавния данък на горивата, което ще убие малкия и среден производител? Или да се реализират драстични икономии в социалната сфера, като пренебрегваш инвестиции в икономиката? Това е пълно загърбване на основния принцип на финландската социална държава- "градене на силно производителен тип пазарна икономика, която трудоустроява хората".
Беше се оказало, че в последните 10 години от управлението на десните не е бил актуализиран “реалния социален минимум”(РСМ) - важен принцип на социалната държава. С искане на "левите"(The Left от бивши комунисти, които също участват в правителството)  в програмата на правителството се планира повишение на РСМ. Но нима тази политика не е популизъм, след като това “повишение” ще бъдат „изядено” от новата цена на горивата? И след като се повишиха цените на горивата, рязко се покачиха цените на всички основни продукти.
Една нова националистическа партия с име „Истинските финландци” неочаквано взе 18 % в последните парламентарни избори и се нареди на трето място. Наричат я “популистка”, защото няма идеология и не обяснява нещата, нито е представила дългосрочна програма да развитие на социалната държава, нито дава някакви решения, но само с отказа си “НЕ” да се дадат парите на финландските данъкоплатци в „Спасителния фонд” на ЕС, привлече не малка част от финландските гласоподаватели и продължава да привлича.
За огромно съжаление сега във Финландия няма партия, която да защитава и развива социалната държава. Това обществото чувства с 10-тото си чувство и даде минуси на всички големи и управлявали партии до сега в последните парламентарни избори - април 2011 г.
Финландците добре знаят каква социална държава са изградили, обичат  я, пазят я като зеницата на окото си, имат силно развито гражданско общество и  няма да позволят да им се затрие социалната държава.
За щастие във Финландия и другите  европейски социални държави неолиберализмът нанесе най–малко поражения, поради ясната структура и принципи на тяхната социална държава заложени в конситуциите и силното действие на върховенството на закона, което желязно съблюдава  спазването на конституцията. Социалната държава беше спасена от правотата държава.

След краха на неолиберализма се видя силата и устойчивостта на европейската социална държава, европейците започнаха да осъзнават, че техния модел държава е бъдещето им. Това се вижда от самата Финландия. Независимо, че след разразилата се в 2007 г. неолиберална криза в световен мащаб в 2008 г. Финландия имаше спад на БВП, следващата 2009 г. тя бързо се съвзе, вдигна БВП почти с 4%, и продължи до сега с прогресивен растеж. Справедливата и човешка същност на социалната държава дава творчески криле на обществата и носи само прогрес.

Въпреки, че сега 2011 американски неолиберализъм не успя и остана „идеология на вчерашния ден”, европейските десни продължават да го внасят в Европа, а неолиберализмът продължава да се задържа и сега, защото изкуствено се задържа в самия САЩ, който продължава с последни дихания да се задържа като “първа световна икономическа сила” и долара като "първа световна валута”. В Европа се задържа, понеже десните сили получили неолибералното си верую от САЩ , нямат опозиция.

На не малка част от европейците стана ясно, че злият дух на американския неолиберализъм в Европа трябва да бъде прогонен. Неолибералистите в ръководствата на отделните държави и ЕС трябва да бъдат свалени от власт!

Европейската идея „ социална държава“ доказа, че е най- успешната политическа идея на Европа в най-новата и история, един силно градивен обществен идеал за народите, строен от всички политически сили и донесъл материален и духовен просперитет на всички народи строели социализъм, за разлика от неолиберализма донесъл само материални разрушения, мизерия, бедност и духовен колапс на обществата.

Глобалният пазар на неолиберализма изисква борбата срещу неолиберализма да се води не само на национално ниво, но и предимно на ниво Брюксел. За да бъде изгонен неолиберализма от Европа, трябва да се появи в Европа срещу него силна опозиционна идея. Когато  дефинирах модела на Финландската  социална държава и го представих за политическа идея на България, същевременно осъзнах, че идеята „продължение строителството на социалната държава” може да стане и политическа лява  идея на новите опозиционни сили на Европа срещу неолибералистите. Европа отдавна търси новата си лява политическа идея, с която да се противопостави на неолиберализма, като свали десните сили от управлението на държавите и ЕС.

Но тази политическа опозиционна идея трябва да излезе от Финландия, като страната, построила най-добрата социална държава в Европа.
Ще дам пример с България, която в 20-ти век ражда първата центристка политическа идея на Европа. 1906 г. в България се ражда БЗНС -Първата селска партия в Европа. Такава е била тогава България- бедна селскостопанска страна, земята и разделена на милиони парчета с милиони дребни собственици. Политическата идея на БЗНС и нейния пръв лидер Александър  Стамболийски бързо заразява цяла Европа и в нея се раждат за броени години десетки селски партии със същата идея, между които Финландската партия на Центъра- „Кескуста”. БЗНС изкара България от катастрофата, донесена от 4-те войни на Балканите 1912-1918 г. , стана най-обичаната партия от българския народ и остана най- големия политически принос на България в Европа в 20-ти век,  но бе унищожена през комунистическия период от БКП.
Финландската  „Кескуста” израсна като модерна центристка партия, която активно участва в изграждането на финландката социална държава, с такива силни лидери като Урхо Кеконен, за което може да завижда цяла Европа.
Периодът на Урхо Кеконен между 50-те до края на 70-те години е златното време на финландската социална държава. Неговата умела политика”между изтока и запада” с укротяване на “руската мечка” даде глътка въздух и свобода на финландския народ да се съсредоточи в мирен и градивен труд по изграждане на социалната си държава и развива демокрацията си!

Излизането на новата политическа идея от Финландия може да стане без никакви усилия от страна на Финландия, в нашето време на интернета и лесни връзки за глобална комуникация, в общото пространство на Европа. Достатъчно е да се появи една партия във Финландия, която да приеме идеологията на своята социална държава и с далеко перспективна програма за развитието й, тя ще стане най-обичаната от народа партия и ще спечели следващите парламентарни избори във Финландия. За броени месеци във всяка европейка страна ще се родят партии с тази идеология. Всички европейски народи ще искат да станат такива богати и проспериращи като Финландия.
Обединени в нов "Европейски алианс", тези партия ще свалят десните неолибералисти от правителствата на страните и ЕС и ще наложат за общи на ЕС икономическия модел на социалната държава и принципите на нейната “реална демокрация”, а върху икономическия модел по естествен път другите европейци ще запознат да  строят своите държави с обществения модел на най-развитите социални държави.
Ще настъпи изключително творческа и градивна атмосфера в Европа.

Необходимо е учените на Финландия да се концентрират в създаване наука за своята социална държава. Финландия има такива сили. Всики финландски университети имат факултети"социална държава". Остава учените в тях да се обединят и създадат наука за финланската социална държава. Аз присъствах м. октомври 2010 г. на един "Социален форум", организиран от Църковна община  на град Ванта, чух лекциите на известни финландски социолози  и историци разбрах, че във Финландия има сили да създаде сериозна наука за социалната държава.

Наложи ли се на ЕС ясната икономическа структура и железни правила на европейската социална държава, няма да има нужда от федеративен модел на ЕС по американски, нито обща фискална политика по проповедите на неолиберализма, ще се запази суверенитета на народите в ЕС, няма да има "големи" и "малки" народи, Германия и Франция няма да налагат в ЕС своята политика на малките народи, Финландия и България няма да се чувстват малки и безгласни народи в ЕС, а ЕС и еврото ще бъдат запазени като най-доброто, което Европа сътвори след II Световна война.

Наред със създаване на новата политическа идея и нейните носители, е необходимо да се направи ясна оценка за щетите нанесени от неолиберализма на обществото и разкриване на истинската му деградивна същност.
Оценка за един народ в общественото развитие на Европа не се прави въз основна на числеността население, а по същността на приноса му. Така „малка Финландия”  ще се превърне във водеща страна с много последователи в Европа.

И накрая завършвам с една реч в Европейския парламент на британския политик Найджъл Фараж, лидер на Британската партия на независимостта, с название "КОЙ СТЕ ВИЕ Г-Н РОМПУЙ?", представена в този видеоклип:

На манежа на цирка, наречен Европейски парламент се случват такива неща. Найджъл Фараж задава на ван Ромпуй, президента на ЕС , следните прости логични въпроси:
- Кой сте вие?
- От къде се появихте?
- Кой ви избра, защото народите на Европа не са?
- И как ще могат да ви махната ако поискат? Нали това била Демокрацията.
Накрая клипа завършва с една съветска песен, за да покаже, че сега управлява в Европа "Единната народна партия" от неолбералисти( ЕНП) превърнала  Европа нещо като бившия СССР с една управляваща партия -КПСС.

Каква демокрация в Европа ни насаждат неолибералистите?!
Управляващи органи на ЕС харчат парите на европейските данъкоплатци, но не са избирани от тях и не водят политика в полза на европейците е еврото, а в полза на САЩ и долара.
Давам пример с този клип, не да акцентирам върху личността на Найджъл Фараж- известен с евроскептицизма си, обявяващ се против ЕС и еврото,  поставил неудобните въпроси на ван Ромпуй.
Аз не съм съмишленик на Фараж. За мен той е само нов тип националист-популист, който механично се противопоставя на неолиберализма, без да разбира същността му нито, че именно неолиберализма е  извора на сегашните беди на ЕС. Както всички сега националисти Фараж си служи с голото отрицание, без да търси обяснение на същността на неолиберализма, който ( по неговите думи)"причинява страдание за милиони хора, безработица, бедност, липсата на демокрация" и за това Фараж не вижда верните пътища за излизане от кризата.

Автор: Дора Апостолова
Хелзинки
Първа публикация септември 2009 г.
Първа актуализация септември 2011 г.

welfare state* се превежда на български“Държава на всеобщото благоденствие”, а ние накратко я наричаме "социална държава" 

Tony Judt * Ill Fares the Land,  Published March 18th 2010 by The Penguin Press HC, Hardcover, 237 pages

p.s. Статията  е извадки от книгата на автора ”Неолиберализмът-злият дух на Америка броди из Европа" и е изнесена като лекция в “Социалния форум” проведен в Хелзинки м. август 2011г. , за първи публикувана във финландското издание сп. “Общество и политика” на финландски език и на английски език в още няколко  европейски издания.

Авторски материал на "Идея за България" www.ideyazabulgaria.org

 Материалът се намира под защитата на Creative Commons лиценз

Близки по съдържание статии от същия автор:

ОБСАДА: НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ ЗАРОБВА ДЕМОКРАЦИЯТА

ДЕФИНИЦИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРАВОВА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

ГЪРЦИЯ ПРЕД ИЗБОРИ

За автора ще прочетете повече в неговия БЛОГ

За идеологията на неолиберализма ви предлагаме да гледате канадския документален филм на  режисьора и автор Ришар Бруйет с най- известните мислители на нашето време- "ОБСАДА. Неолиберализмът заробва демокрацията". Филмът е с български превод.
натиснете ОБСАДА. Неолиберализмът заробва демокрацията

За състоянието и крахът на американската икономика ви предлагаме американския документален филм"Залезът на капитарлизма" на проф. Ричард Улф, с български превод
натиснете ЗАЛЕЗЪТ НА КАПИТАЛИЗМА

От същия автор  близки по съдържание статии за Русия писани след 2011 г.

1. ЗA ГЛОБАЛИЗАЦИЯТАА. Защо Путин започна война срещу своя народ?

2. За бизнеса. що е то олигархия и кой е нейния най-голям враг ?

3. Време е Европа да се освободи от опеката на САЩ и двойника му Путин

4. За да се модернизира, Русия трябва да се демократизира по европейски

8. Неолиберализмът превърна Русия в окупирана от САЩ страна

9. Втора Студена война дели Европа на две...

10. Неолиберализъм с англосаксонска окраска. Автоголът на Брексит. Защо бе убита лейбъристката Джо Кос?

11. Как малка България е изяждана от олигархиите на три големи геополитически сили- САЩ, Русия и Турция